Честването на Деня на победата у нас в последните години е изместено от Деня на Европа. От 2005 година насам двата празника не просто се сливат, а вторият измества първия.

Това мнение изрази проф. Искра Баева от Софийския университет, която взе участие в кръгла маса на тема: „Втората световна война в съзнанието на младото поколение като резултат от съвременните учебници по история".

Според проф. Баева е хубаво да гледаме в бъдещето, но в никакъв случай да не забравяме и миналото.

„Ако се водим по западноевропейския модел, там честват и двата празника, като Денят на победата е на 8 май, а този на Европа - на 9 май", обясни Баева и посочи, че капитулацията на Германия е подписана във Франция на 8 май, но тъй като Съветският съюз има основна заслуга в разгрома на Вермахта, Западните сили се съгласяват капитулацията да бъде подписана още веднъж пред съветските военачалници ден по-късно.

Баева очаква същото „изместване" на Деня на победата да се случи и утре, и според нея точно това е накарало Синдиката на учителите и руския център в България да изберат днешната дата.

Българското съпричастие в победата над Третия райх е малко по-сложно, уточни Баева, тъй като до 9 септември 1944 година ние сме съюзници на Райха и това поставя в двойнствена светлина отбелязването на Деня на победата.

На този ден според нея трябва да припомним не Богдан Филов и българските правителства до 1944 година, а участниците в европейската съпротива, каквито категорично има и от българската страна.

„Те са част от победата, а не българското правителство", счита Баева и именно това предпоставя двойствеността на проблема и до голяма степен неговото политизиране.
„Няма как да не сте забелязали, че в учебниците няма и дума за партизански движения и антифашистка съпротива в България и в такъв случай е редно да си зададем въпроса: „Какво честваме?"", отбеляза Баева.

Може би при победа на Германия щяхме да бъдем победители и Европа може би отново е щяла да бъде обединена, но това щеше да бъде Европа на нацистка Германия и щяхме да бъдем част от Новия ред, счита тя.

Проф. Баева е категорична, че партизанските движения и антифашистката съпротива трябва да се изучават в гимназията наравно с останалата част от историята на Втората световна война. В момента това не е факт, тъй като е имало политическо пренаписване на учебниците.

„До 1989 година се представяше само партизанското и комунистическо движение и нищо друго, сега махалото е отишло в другата посока", отбеляза Баева.
На въпрос дали в такъв случай трябва да пишем и за горяните, тя отвърна утвърдително. „Разбира се, че трябва да пишем и за тях. Те присъстват и в момента - историята трябва да бъде учена и преподавана изцяло, с всички гледни точки, всички противоборства и тенденции. Всички те са българи и част от българската история", категорична бе проф. Баева.

Кръглата маса бе открита от председателя на синдиката на българските учители Янка Такева, а участие на кръглата маса взеха още проф. Георги Марков, проф. Христина Мирчева, проф. Евгения Калинова, както и Оксана Петровска и Дмитрий Александров от Института за стратегически изследвания при президента на Руската република.