Комисията по здравеопазване в парламента отхвърли ветото на президента Румен Радев и отново прие предложените промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), предадоха БНТ и БТА.
Членовете на здравната комисия отхвърлиха ветото с 11 гласа "за", девет - "против", като нямаше "въздържал се". Дебати също липсваха.
Освен това комисията прие и общ законопроект на приетите на първо гласуване три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, свързани с възнагражденията на младите лекари и медицинските специалисти. Законопроектът ще бъде разгледан в пленарна зала през есента.
Относно ветото на президента председателят на комисията Костадин Ангелов, ГЕРБ-СДС, посочи, че твърдението в мотивите на президента, според когото оспорената резпоредба е несъвместима с Конституцията и ще доведе до ограничаване на достъпността до медицинска помощ, е неоснователна.
Според него равенството на всички граждани пред закона, прогласено в Конституцията, е спазено от законодателя, тъй като няма разпоредба в специалния закон, която да третира по различен начин нуждаещите се от медицинска помощ лица.
Ангелов подчерта, че средствата по бюджета на НЗОК се формират основно от здравноосигурителните вноски на всички български граждани и в този смисъл закупуването на неограничен по обем здравни услуги с ограничени и предварително определени бюджетни средства, е икономически неосъществимо, поради което нормативната уредба предвижда правила за изпълнение на разходната част на бюджета на НЗОК, които няма основание да се определят като противоречащи на конституционните разпоредби, по думите му.
Неоснователно е и твърдението, че съдържанието на приетите разпоредби е несъвместимо с редица действащи текстове на ЗЗО, отбеляза още Костадин Ангелов.
Припомняме, че преди една година Конституционният съд реши, че въвеждането на лимите за лечени не е подходяща мярка, за да се регулира разходването на ограничения ресурс за здравеопазване. Но с предложените промени в ЗЗО тези лимити отново се връщат. В мотивите си към ветото върху промените Румен Радев посочи, че "измененията на чл. 59 от Закона за здравното осигуряване водят до възстановяване на лимитите при предоставянето на медицинска помощ. Това е мярка, която не само е малко вероятно да доведе до пълноценна реализация на поставената от законодателя цел за по-добро планиране и разходване на средствата на НЗОК, но и по естество представлява необоснована намеса в принципите на здравното осигуряване. Промените създават потенциална възможност да бъде ограничен достъпът на здравноосигурените лица до медицинска помощ, предоставяна от избрано от тях лечебно заведение, когато пациентите имат нужда от нея".
Относно заплатите на младите лекари и медицинските специалисти, Ангелов посочи, че общият законопроект ще бъде приет през септември, като ще бъде сформирана и работна група, която щяла да търси "май-правилното решение. Но каквото и да е, началото на действие на този законопроект ще бъде 1 януари 2026 година", уточни шефът на здравната комисия.
Общият законопроект включва предложението на управляващото мнозинство, което обвързва заплатите със заложеното в колективния трудов договор, както и предложенията на ПП-ДБ и "Възраждане", които се доближават максимално до исканията на младите лекари - те настояват заплатата да е поне 150% от средната работна за страната. И в двата законопроекта се предвижда да се въведе ограничение между максимална и минимална заплата в едно лечебно заведение от 10 пъти. Така няма да се стига до драстични разлики при заплатите на младите лекари и директорите на болниците.
Василена Димитрова, от Инициативата "Бъдеще в България", коментира решението на здравната комисията, като изтъкна, че точно това е била причината за протеста - неспазването на обещанията, дадени от депутатите.
На 28 юли младите лекари и мединцинските специалисти излязоха на протест, като нерокаха недоволството си "Протестът на гневните" заради обещание, което казват, че им е дадено и не е спазено - да има гласувани промени в закона, които да решат проблемите в сектора до 28 юли.
USD
CHF
EUR
GBP
