ЕС обеща компенсации за спрените реактори

"24 часа":

300 млн. евро от ЕС за реакторите

 

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви много ясно позиция за допълнителното финансиране на България за спирането на блоковете на АЕЦ "Козлодуй", съобщи вчера във видеоконферентна връзка от Брюксел премиерът Сергей Станишев.

Той представи резултатите от завършилия Европейски съвет, посветен приоритетно на институционалните въпроси и на финансовата, икономическата и социалната ситуация в ЕС.

По думите на Станишев Барозу е заявил, че България има много силна теза, много добре аргументирана, и е заявил, че е поел ангажимента да работи заедно с българското правителство за постигане на добър и справедлив резултат за страната ни.

"В лицето на г-н Барозу имаме съюзник за постигането на тази кауза", каза премиерът. По думите му, България би могла да получи компенсации в размер на 300 млн. евро, или близо 600 млн. лв..

Премиерът допълни още, че ЕК е взела решение България да използва средствата по оперативни програми "Транспорт" и "Регионално развитие" и да подписва договори за стойност до 1,25 млрд. евро.

Това е поредният успех за страната, което показва доверие в българското правителство, каза Станишев и добави, че успехът се дължи на усърдната работа за постигането на най-високи европейски стандарти в НАПИ.

 

"Монитор":

 

Сергей Станишев се разбра с Барозу

 

ЕС ще компенсира България за затворените блокове на АЕЦ "Козлодуй" с 300 милиона евро, съобщи вчера премиерът Сергей Станишев във видеоконферентна връзка от Брюксел. Това е станало ясно след разговор на българския министър-председател с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. "Той заяви много ясно позиция за допълнителното финансиране на България за спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй", обясни премиерът. Станишев представи пред медиите официално резултатите от завършилия Европейски съвет, който бе посветен приоритетно на институционалните въпроси и на финансовата, икономическата и социалната ситуация в ЕС. По думите на премиера Барозу е заявил, че България има много силна теза, която е била и много добре аргументирана от нашето правителство. Той е бил категоричен, че е поел ангажимента да работи заедно с управляващите у нас за постигане на добър и справедлив резултат за страната ни. "В лицето на г-н Барозу имаме съюзник за постигането на тази кауза", обобщи премиерът и допълни, че той е най-подходящата личност за председател на Европейската комисия. Според него тепърва предстоят дискусии около номинациите за председател на ЕК. По думите му обаче Барозу нееднократно е подкрепял каузи, които са в интерес на България, започвайки от присъединяването на страната ни към ЕС, и то в момент, когато е имало силна политическа съпротива за разширяването на Съюза. "Имаме основание да подкрепим неговата кандидатура", заяви Станишев. На нас днес ни трябва по-силен ЕС, по-действен ЕС, който се основава на по-ясни принципи, категоричен бе премиерът.

 

 

Нова криза с боклука

 

 

"Труд":

 

750 000 тона боклук плъзват из държавата

 

 

България е заплашена от нова криза с боклука. Пред нея столичната сага ще изглежда детска игра. Това предричат експерти и вещаят тежки екологични проблеми от 16 юли т. г. Тогава ще бъдат затворени 203 депа за отпадъци, които не отговарят на европейските изисквания. Така някои от най-големите ни градове - Бургас, Варна, Велико Търново, Пазарджик, Стара Загора, ще трябва да карат тонове битова смет до области, където вече има изградени съоръжения.

Причината е, че от предвидените 55 регионални депа, които трябва да поемат боклука на родината, са готови само 30. И сега тези, които нямат модерни сметища, ще трябва да депонират при съседите. Лошото е, че в повечето случаи те не са на една ръка разстояние.

В депото в Созопол например, което бе официално открито м. г., ще се возят боклуците на цялото Южно Черноморие. Камионите на Самоков пък ще отиват в Монтана, а на Ботевград - в Севлиево. Ако схемата заработи, тонове битова смет ще кръстосват всекидневно страната.

По данни на екоминистерството годишно в България се произвеждат 2,5 млн. тона битови отпадъци. Около 30 на сто от тях се генерират от общини без модерни инсталации. Така 750 хил. тона битова смет ще трябва да се карат на разстояние от 10 до 130 км.

 

 АЕЦ "Белене"

 

 

"Труд":

АЕЦ "Белене" издържа падане на "Боинг 747"

 

АЕЦ "Белене" е проектирана да издържи при удар от голям търговски самолет от типа на "Боинг 747" с полетно тегло 414 тона.

Генадий Тепкян, вицепрезидент на руската "Атомстройекспорт", съобщи това вчера пред журналисти в София. Фирмата е главен изпълнител на "Белене". Тепкян уточни, че в международен план няма изискване за устойчивост на реакторите при падане на голям самолет. Отскоро американският ядрен регулаторен орган NRC е приел такъв документ. Имаме неофициална информация, че нашият тип реактори, с който ще бъде оборудвана "Белене", засега е единственият в света, който отговаря на американското изискване за защита при удар от тежък самолет, обясни Тепкян. Френският реактор на "Арева" издържал само 200-тонни машини.

Руският главен изпълнител е обезпокоен от проблемите на българската страна с финансирането на "Белене". "Във връзка с указанията на руското правителство ние също разработваме вариант за предоставяне на кредит", каза гостът. Скоро условията ще бъдат съобщени на НЕК и на бъдещия акционер в "Белене" - германската RWE.

Междувременно вчера евродепутатите Владимир Уручев (ГЕРБ), Кристиан Вигенин ("Коалиция за България") и Димитър Стоянов ("Атака") приеха на среща с Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй" като своя кауза рестартирането на блокове 3 и 4. Стоянов настоя да се работи и за пускането на блокове 1 и 2. Приемането на единни европейски стандарти за ядрена безопасност е най-реалистичният път за пускане на реакторите ни, изтъкнаха участниците в срещата.

 

 

Бизнесът се скри от родните политици 

 


"Стандарт":

 

Бизнесът: В Русия съм!


В Русия съм! Репликата този път не е на известния бай Шиле от "Шоуто на Слави", а на родния бизнес. А причината крупните предприемачи да се крият са родните политици. Две седмици преди изборите за парламент кандидат-депутатите се развихриха и непрестанно търсят спонсори за кампаниите си. Първите, към които се обръщат за това, разбира се, са родните бизнесмени. В пика на световната икономическа криза обаче предприемачите не са склонни да дават пари за политреклама. Преди избори партиите поемат ангажименти, които после не изпълняват, бизнесът вече достатъчно се е парил, обясняват наблюдатели.
Непрекъснато звънят различни хора от различни партийни централи и искат помощ в замяна на лобиране за важни проекти, оплакаха се предприемачи. Затова те са изключили мобилните си телефони и контактуват с бизнеспартньорите си с нови предплатени карти, чиито номера знаят ограничен брой хора. Когато пък ги потърсят на служебните телефони, асистентките им отговарят едно и също: "Шефът е в чужбина, дойде си вчера за малко и пак замина".
Експерти коментираха, че освен икономическата криза причина за отказа от съдействие от страна на бизнеса са и неизпълнените към тях ангажименти. На предните избори кандидат-депутатите обещаха много неща. Малка част от тях обаче бяха изпълнени през изминалите 4 години. Затова сега много малко бизнесмени са готови отново да подкрепят кампаниите на новите мераклии за родния парламент, коментираха ситуацията експерти.
"Да, има такива случаи с крънкане на пари от бизнесмени", потвърди и независимата депутатка Стела Банкова и побърза да допълни: "Ами погледнете какъв финансов разгул е тази предизборна кампания". Според нея цялата страна е пакетирана от скъпарски билбордове. "Тенденцията да се искат пари от бизнесмени ще се задълбочава още и още, категорична бе Банкова. Тя е мажоритарен кандидат за Плевен и сподели, че не си е поръчвала никакви рекламни материали. "Всичко ми е писано на компютър, разпечатано, а после съм му направила копие на ксерокс", разказа още депутатката.