894 стъпала до Шипка, учения по южната граница, почит към Петко Бочаров...

Изданията на вестниците в четвъртък са под знака на 3 март.

„894 СТЪПАЛА водят до върха на Паметника на свободата на Шипка
* 31, 5 м височина на 7 етажа е монументът на Шипка. В приземния етаж, под централната арка, се намира мраморен саркофаг, в който почиват тленните останки на загиналите в битката герои. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец. На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа". На останалити етажи е разположена музейната експозиция, която съдържа всичко свързано с героичните защитници на Шипка – оръжие, вещи, фотоси, ордени, медали и др.
* 24 август 1922 г. - по време на честването на 45-тата годишнина от героичната защита на Шипка е положен основният камък на паметника.
Самото строителство започва 4 години по-късно - през август 1926 г.
- Технически ръководител на обекта е арх. Ив. Данчов, който изготвя работните чертежи, детайли, шаблони и пр. Контрольор на място при изпълнение на работите (инвеститорски контрол) и помощник на арх. Ат. Донков е арх. Генчо Скордев от град Казанлък.Екипът на първия главен майстор на строежа - Илия Пенев Мъглов от Дряновско, се уплашил от суровите условия и късите срокове и още първата година се разпаднал.
* Величавият паметник завършил търговищкият майстор Пеньо Атанасов – Бомбето,от с. Дралфа, Търговищко, който бил призован спешно на зарязания обект от обществения съвет. Легендарният дюлгерин, който не свалял култовотно си бомбе и в най-големите летни жеги, успял да събре куп именити майстори Габровско и Казанлъшко и създал невероятна организация на работа. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., но поради липса на средства паметникът е завършен окончателно през следващите години.
* Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен най-отгоре върху паметника. Според една от битуващите версии лъвът е бил свален долу върху корниза над главния вход на паметника заради протестите на съседите от Румъния, Турция, Гърция и Сърбия. Комшиите не искали страховития лев да гледа към техните граници и в крайна сметка той е бил обърнат на изток, откъдето са дошли освободителите.
* По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, а и заради наложителните скъпо струващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх Шипка, тогава Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.
* Външните размери при основите на паметника налагат изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв м, т.е. височината на скалистия върх е била снета с около 3 м. Теренът, компактна скала и е разбиван с т.н. взрив габровит, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица".
* Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото са докарани до гара Казанлък с влак. От Казанлък до с. Шипка превозването им се извършва с камиони, а от с. Шипка до върха – с волски коли или коне по стария стръмен и разрушен път.
* Пясъкът е добит от коритото на река Тунджа и околностите на село Енина. Превозен е с коли до с. Шипка и оттам, насипан в чували или газени сандъчета, с коне и мулета е изкачен до върха. Градежът се извършва с местния синкав камък – доломит. Добиването му започва още с откриването на строителния сезон през 1927 г. от кариера на няколкостотин метра източно от върха. Поради невъзможността да се използва експлозив, каменните блокове се изваждали ръчно с лостове.
* 1 000 000 КИЛОГРАМА пясък са използвани в градежа. По приблизителни изчисления за постройката на паметника са направени общо над 5 000 куб. м каменна зидария и пълнеж от бетон и железобетон.
* Над 5 МИЛИОНА ЛЕВА са стрували по тоговашни цени строително-монтажните работи по Паметника на свобадата на Шипка.
* Официалното откриване на Паметника на Свободата е на 26 август 1934 година...” – в. „Стандарт”.

„Полски дипломати рецитират Христо Ботев по случай националния празник на България. За 3 март от мисията в София пуснаха специален видеоклип, в който началото е запазено за Негово превъзходителство посланика на Полша Кшищоф Краевски.
Той започва първите строфи от стихотворението "Хаджи Димитър" на чист български на фона на сградата на президентството в София. Творбата докрай довършват няколко представители на посолството, на Полския институт и на Отдела за промоция на търговията и инвестициите, допълват от мисията. А кадрите са заснети пред паметника на Незнайния войн, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Народната библиотека и паметника на Васил Левски. Финалът е пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина...” – в. „Труд”.

„Националният военноисторически музей показва Самарското знаме. Обикновено знамето се вади само на юбилейни годишнини от Руско-турската освободителна война. Сега поводът е 100-годишнината на музея...
В навечерието на 3 март на четирите входа на Стара Загора бяха издигнати 20-метрови метални пилони с българското знаме. Размерът на флаговете е 5 на 3 м. Идеята е на кмета Живко Тодоров и командира на Втора механизирана бригада ген. Димитър Илиев...” - в. „24 часа”.

Ситуацията с охраната на южната ни граница също е сред актуалните теми.

„Премиерът Бойко Борисов е разпоредил по-активни действия на полиция и армия по границата с Гърция и Македония заради бежанците. На днешното заседание на кабинета Борисов е обяснил на министрите на вътрешните работи и отбраната, че могат да ползват почивните дни за провеждане на съвместни учения по границата. От реплика на военния министър Николай Ненчев става ясно, че подобни учения по принцип са планирани. "Щом е планирано, вдигнете ги по тревога, хем да ги видите как действат в такива условия, хем да видите как ще се стиковат с граничарите, как – вие двамата. Използвайте тези почивни дни, защото за бежанците не са почивни дните. Населението, особено надолу по Петрич, по Сандански вече е настръхнало. Чуйте се с кметовете, с областния управител, съберете ги всичките и ги проверете като структури и единици как действат", е заръчал Борисов. Той е разпоредил в тези действия да се включи и външният министър заради наличие на споразумения с Гърция и Турция за реадмисия на влезли нелегално бежанци, извън пропусквателните пунктове. В готовност за отпускане на средства е и финансовото министерство, разбира се от разпространената от правителствената пресслужба стенограма. Според Борисов България трябва да има възможност да държи на едно място нелегално влезлите и да не позволява те да се разпръскат. "Ако влязат, докато ги върнем, да имаме готовност да ги държим на едно място, да не се разпръснат.Защото виждате, те си ходят вече с фотографи, с телевизии, с адвокати, с неправителствени организации и в един момент ще излязат виновни държавите, които се опитват да си запазят териториите от нарушението на закона. Ние не трябва да сме в това положение", е заявил Борисов.” – в. „Сега”.

„Ситуацията по българските граници към момента е под контрол и не налага да бъде свикван Консултативният съвет за национална сигурност. Това може да се промени, в случай на рязка промяна на ситуацията с миграционната вълна. Това е заключението от състоялата се днес при президента Росен Плевнелиев работна среща на Националния оперативен щаб по миграционната криза.
Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили оцени високо координацията и работата на институциите по превенция и овладяване на ефектите върху България от повишения миграционен натиск върху страните от региона, се казва в съобщението на неговия прессекретариат.
Участниците в срещата споделиха позицията, че е необходимо всички дейности за ограничаване на миграционния натиск върху българските граници да бъдат своевременно финансово обезпечени.
Членовете на щаба са отчели, че са разработени са и са приведени в действие ясни планове за реакция и за координация между институциите при различни сценарии за развитие на ситуацията, изработени са инструкции, по които армията и Гранична полиция ще си взаимодействат, планират се и тренировки. За участието на Българската армия в превенцията на нелегалното преминаване на държавната граница вече са уведомени съседните страни и партньорите от НАТО.
Президентът е подчертал, че ефективната защита на държавната граница не е в противоречие със спазването на човешките права.
Трябва да се прави разлика между бягащите от войни и тези, които просто търсят по-добри икономически перспективи, каза той и призова институциите да бъдат безкомпромисни към трафикантите на хора...” – в. „Дневник”.

Вестниците съобщават и за доклад на фондация "Бертелсман", констатиращ тревожни процеси в държавността у нас.

„За пръв път през ХХI век България попадна в политическа нестабилност, характерна с отсъствието на консенсус и отразяваща дълбоки пропасти, разделящи обществото. Тази липса на консенсус прави трудно, ако не и невъзможно, преследването на дългосрочни цели.
Това е само една от оценките за състоянието на демокрацията в България, направена в най-новия доклад на германската фондация "Бертелсман". Един от най-авторитетните институти за политически изследвания в Европа анализира периода от 2013 г. насам и посочва още подкопаването на свободата на медиите и изключително ниското одобрение от 5% за парламента и политическите партии.
Няколко особено скандални случая на конфликт на интереси и корупция илюстрират как в България в огромни мащаби се пилеят публични ресурси, посочват още авторите на доклада. "И въпреки това правителството не успява адекватно да промени законите или да реформира практиките в обществения сектор, за да предотврати бъдещи злоупотреби. Поуките от случилото се са, че за по-добро управление е нужно лидерите да инициират реформи, но и че също така трябва в самите институции да бъде променена културата на работа."
Сравнението с останалите държави от района показва, че България отчетливо изостава именно в лидерските умения на политиците и държавниците си, в способността за изграждане на консенсус, ефективно използване ресурсите на страната и обществото и международното сътрудничество.
"В изследвания период България нямаше международно влияние, не успя да си осигури европейски средства от широк кръг източници и постигна много малко във вътрешнополитическите си цели", посочват авторите на доклада за страната.
Българските лидери говорят за правосъдна реформа и увеличиха усвояваните за нея евросредства, но социологическите проучвания сочат, че резултатите от борбата с корупцията и престъпността са, че те не намаляват. Именно този пречи и за приемането на страната в Шенген.
Пет правителства управляваха България в периода (2 служебни и 3 редовни), но нито едно от тях не демонстрира умение да се учи от прилаганите политики, всяко започва промяната наново, няма нужната приемственост, отсъства стратегическото мислене.
Илюстрация на това е и неспиращата поредица от негативен вот на изборите - българите масово гласуват против управляващите и за чисто нови играчи, някои от които с екстремистка и чисто популистка реторика...” – в. „Дневник”.

„Реформите в България се правят като инициатива, идваща от политици, а не в резултат на институционално търсене на подобрение. Поради това много неща в страната се правят "на парче", спират се от следващото правителство и се започват наново.
Проблемът отива отвъд лидерите и политиците, смятат в "Бертелсман". Според авторите дори да има добри идеи и инициативи, състоянието на държавната администрация, с която да се реализират, е незавидно.
"Дори след влизането в ЕС качеството на тази администрация остава ниско. Реформирането продължава да бъде предизвикателство и често се ограничава единствено до съкращаване на броя на служителите, но не и на подобряване работата на останалите. Няма систематични усилия за борба с корупцията, а само откъслечни случаи. Демонстрирането на нетърпимост към корупцията в изяви по медиите не може да замени реалната борба с корените на това явление."
В доклада се припомня, че въпреки стратегията от преди икономическата криза за децентрализиране на управлението то си остава силно централизирано и въпреки това правителство след правителство показва слаба координация между отделните звена, като това е особено характерно за коалиционния характер на второто правителство на Борисов, казват от фондацията.
Авторите правят и едно впечатляващо с категоричността си заключение: "Ако не беше натискът от ЕС, планирането вероятно щеше напълно да изчезне от българската политика, дори като инструмент за дългосрочни секторни политики, да не говорим за политики в няколко сектора, изискващи висока степен на координация между отделните институции."
В този дух се посочва, че стратегията Европа 2020 поне е предизвикала усилие за средносрочно планиране, консултации, координация и поставяне на цели, "макар че повечето от тези цели няма да бъдат постигнати".
Всички основни политически партии в България се обявяват за изграждане на демокрация, основана на свободна пазарна икономика, но социалните различия, създавани от либералния икономически модел се възприемат по-скоро като даденост, а не като набор от принципи, които да се балансират с ценностите на обществената солидарност, пишат още от "Бертелсман".
В страната има силен консенсус за ползите от членството в ЕС - икономически и свобода на пътуване - както и че натискът от Брюксел върху институциите води до приемане на мерки, макар реализирането им да носи умерени резултати.
Но в България има антидемократични сили със сила да налагат вето над промените и са нужни реформи за промяна на установилото се равновесие, препоръчват от фондацията. В страната има чести изкушения за популизъм и национализъм, но те частично се обезсилват, когато се стигне до нуждата от конкретни решения и действия за изпълняване на европейски изисквания.
Въпреки това се засилват национализмът и използването език на омразата по медии, в публичното пространство и дори от високопоставени официални лица, което илюстрира слабостта на обществените институции в защита правата на човека и на малцинствата. Като националистически партии изрично са посочени "Атака", Патриотичният фронт и България без цензура.
Специално внимание е отделено и на групите, лобирати за специалните си интереси и непрекъснато блокиращи правосъдната реформа, а така и установяването на върховенство на закона и функционираща демокрация...” – в. „Сега”.

Наближаващите президентски избори също са сред темите на всекидневниците.

„През май или юни ГЕРБ ще обяви кандидатурата си за президент, а оценката за настоящия държавен глава е много висока, заяви зам.-председателят на управляващата партия Цветан Цветанов в Кърджали, пише БГНЕС.
"В ГЕРБ се обмислят номинациите за кандидат-президентската двойка, но в момента дейността на сегашния държавен глава можем да я оценим изключително високо. Той имаше възможността по политическа принуда да сформира два пъти служебен кабинет и участваше активно в намаляването на политическото противопоставяне, което имаше в 42-ия парламент“, коментира Цветанов...” – в. „Труд”.

„С приети на първо четене промени в Изборния кодекс депутатите въведоха задължителния вот
Засега ГЕРБ не подкрепя нито едно от предложенията на реформаторите
Глоба до 50 лв. или лишаване от социални помощи до 3 месеца грозят всеки, който не упражни правото си на глас на изборите. Няма да има наказания за хората с трайни увреждания, както и за възрастните над 80 г., които не са гласували.
Това предвиждат промени в Изборния кодекс, приети от парламентарната правна комисия на първо четене. Те са внесени от Патриотичния фронт, но ги подкрепиха всички групи от управляващото мнозинство...
ДПС веднага се закани да сезира Конституционния съд, ако текстът мине и през пленарната зала.
В проекта на ПФ се предвижда още повишаване на прага за преференцията за общински съветници - 50% от общинската избирателна квота (броя на гласовете, достатъчни за спечелване на едно място в общинския съвет) вместо сегашните 7%. ГЕРБ и ДПС също предлагат да се завиши прагът на преференцията за местния вот.
Партията на Бойко Борисов запазва 7-те процента преференция, но я обвързва с общия брой на гласовете, подадени за листата. Това затруднява пренареждането на листите за общински съветници.
ГЕРБ и реформаторите се разминават чувствително по Изборния кодекс...” – в. „24 часа”.

Вестниците отдават последна почит към доайена на българската и световната журналистика Петко Бочаров.

„Да, ама не", каза в зората на демокрацията Петко Бочаров. И остана в публицистиката и в народния изказ с най-краткия коментар в историята на журналистиката. Дори децата повтаряха крилатата фраза, едва ли съзнавайки, че я е произнесъл един красив ум, от който поколения журналисти са се учили. Дванадесет дни след като отпразнува 97-годишния си рожден ден, Петко Бочаров издъхна. "Да, ама не", биха казали хората, които го познаваха, научавайки за кончината му. Защото виталният Петко Бочаров не може да е мъртъв. А и Господ го обича. "Мечтая първо да се преселя оттатък, без да ме боли, защото много мразя болката и се надявам така да стане, защото мен Господ ме обича. Виждал съм я неведнъж съвсем отблизо. Сега не искам да мисля за това, продължавам да мисля за хубави неща", каза преди две години Бочаров. Ще го запомня с този заразителен позитивизъм преди много години, с когото се срещнах преди много години като студентка във Факултета по журналистика на Софийския университет.
Той бе "звездата" с коментарите си от "Всяка неделя"...
От него лъхаше не само компетентност, но и сърдечност , скромност, в съчетание с вроден аристократизъм...
В изявленията си пред медиите обичаше да казва, че "да си журналист е като да си съдия, примерно. Напишеш пет реда какво се е случило еди-къде си и еди-кога си, това нещо влезе в медиите - това не е журналистика. Това е най-долното стъпало на журналистиката, която стълба всеки трябва да мине от долу до горе. Най-високото стъпало е да получиш такова обществено признание за своите мнения, които имаш трибуна, за да ги казваш, че просто да се чувстваш добре". Според Бочаров "да кажеш, че един журналист трябва да бъде безпристрастен е тъпотия". Няма обективен коментар, защото съдържа гледната точка на журналиста, беше убеден доайенът. Затова и по думите му не е задължително винаги журналистът да бъде контра на властта.
Бочаров бе най-възрастният действащ журналист у нас, а според мнозина и в света...” - в. „Стандарт”.

„Петко Бочаров е журналист, публицист и преводач с дългогодишна практика. От 1952 г. работи в Българската телеграфна агенция, където започва като преводач от английски език, а по-късно става и заместник-главен редактор.
През 70-те и 80-те години стилът му и мнението му по горещи международни теми и събития го превръщат в една от най-популярните и ярки фигури в телевизионния ефир. След 1990 г. започва да пише и по теми от вътрешната политика на страната. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във "Всяка неделя". Има редовни рубрики по БНТ, в радио "Свободна Европа" и в "Дойче веле". На 23 февруари 1992 в предаването на БНТ "Тв око" произнася крилатата фразата "Да, ама не", която остава негова запазена марка.
През 2010 г. Бочаров публикува автобиографичните си книги, "Картини от три Българии" и "Лица и съдби от три Българии". През 2014 г. на книжния пазар излезе и юбилейното издание "Петко Бочаров на 95 през три Българии".
Сред книгите, които е превел на български, са "Приказки за страната Алабашия" на Питър Сандбърг, "Котешка люлка" на Кърт Вонегът, "Цивилизованото поведение. Обноски морал и поведение на демокрацията" на Стивън Картър, "Свидетел на историята" от Арманд Хамър, както и "Един женен мъж" на Пиърс Пол Рийд.
Остротата на неговото перо доста често е притеснявала хората от властта, защото той е директен, споделя откровено позицията си по един или друг въпрос...” – в. „Дневник”.