Преглед на печата

Богати, спокойно за имотите

Харчим повече, отколкото печелим, как така?

4-годишният Константин Петров Динков страда от тежка вродена сърдечна аномалия. Опериран е няколко пъти в България. За да бъде спасен животът му, се налага нова сложна операция, която може да бъде ... и т.н. – от "Сега" днес. Ако двегодишната Йоана не бъде оперирана, остават й няколко месеца живот – от "Виж". Познатите съобщения зов за помощ.
А ето и заглавието във "Виж" над снимката на малката Йоана: "Корупция тресе Комисията за лечение в чужбина, посредници прибират парите за операциите на болните деца" – това твърди депутатът от ОДС Димитър Игнатов.
Повечето депутати от парламентарната комисия по здравеопазване пък нямат представа за това колко българчета се нуждаят спешно от лечение в чужбина – пише още "Виж" и доказва с анкета. На въпроса знаете ли колко българчета са регистрирани за лечение в чужбина Алеко Кюркчиев от НДСВ, Борислав Китов от ОДС и Емилия Масларова от Коалиция за България – всичките от Комисията по здравеопазване към НС – отговарят съответно: нямам представа, нямам представа и не мога да кажа колко точно са тези деца.

По-интересни са отговорите на следващия въпрос – а какъв е бюджетът, отпуснат за такива операции? – отговорите са: този въпрос винаги е стоял отворен, не ми е известно въобще да са отпуснати някакви средства за тези операции, със сигурност доста скромен в сравнение с този на богатите държави.
А ето и разкритията на Димитър Игнатов, също от парламентарната Комисия по здравеопазване: МЗ не сключва директно договор с някоя болница за операция на пациент, а действа чрез посредник, посредникът прибира над 30% от заявената сума, която в повечето случаи не е реална. Така се декларира, че едно дете е оперирано за 20 000 долара, когато реалната цена на операцията е 4-5 000 долара. Разликата отива в джоба на посредника.

Толкова по тази тема – ето и още челни заглавия: "24 часа" – Богати, спокойно за имотите. Под това успокоение изданието отпечатва думите на министър Петканов, с които вчера, при приемането на закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, той потуши недоволството на депутатите от текстовете – този закон не е насочен срещу богатите, а срещу престъпните босове, казва вътрешният министър.
Същата тема е водеща и за "Труд" – след три часа дебати депутатите склониха, погват незаконно забогателите. Проектът, който Петканов лансира от близо две години, беше критикуван остро навсякъде, където беше обсъждан – припомня "Дневник". Съдии, следователи, юристи и политици атакуваха ефекта, рисковете при прилагането и нуждата от подобна нормативна уредба.
Срещу текстовете се обявиха от Съюза на съдиите, Стопанската камара, Съюза на работодателите, Търговско-промишлената палата и граждански организации.
Въпреки това законът беше одобрен в Министерския съвет, след което влезе и в т. нар. план за действие на правителството за подготовката за членство в ЕС. Преди лятната ваканция на парламента законът неочаквано влезе за обсъждане в един петък минути преди парламентарния контрол, но гласуването му беше отложено.
Вчера проектът бе вкаран в зала час преди края на заседанието.

Ето и какво предвижда приетия на първо четене закон – обвиняемият трябва да докаже в срок от 14 дни как е придобил имуществото си. Ако не успее – то се отнема в полза на държавата с решение на съда. По време на разследването имуществото на обвиняемия е под запор - това е текстът, предизвикал най-много спорове сред народните избраници, научаваме още от "Дневник".

Вестникът ни връща и днес към темата за образованието с анализ на Йордан Ефтимов, който е и водещ на предаването "Книжни Тигри" по РФИ - когато става дума за държавните образователни изисквания и за учебните програми, ясно е, че продължава уж по липса на време решаването на парче. И какво се получава? Нови оплетени изисквания с програми, в които са разместени позициите на едни и същи модули. Нужен е дебат за “тежестта” на програмите, защото това не е нито доказано, нито пък е възможно да важи за всички предмети. Нужно е обществото най-сетне да постигне и яснота за ценностите, които различни видове училища създават. Защото не е нормално всички да имат обща ценностна база – пише Йордан Ефтимов.

И още от пресата днес – за поредните преговори с МВФ. Велчев отряза МВФ за минималната заплата, 150 лв. най-малкото възнаграждение от догодина – "Монитор". Правителството няма да промени позицията си за това – отсече Велчев. Няма шанс фондът и кабинетът да се споразумеят за размера на най-малкото възнаграждение до края на сегашната работна мисия - става ясно малко по-надолу в челния материал на "Монитор". Спорът между Велчев и МВФ за минималната работна заплата остава – пише и "Дневник". МВФ е против раздаването на 13та пенсия и заплата с пари от преизпълнението на приходи в бюджета – такъв е акцентът от преговорите според "Новинар".
МВФ не дава бюджетния излишък за чешмички – пише 24 часа. Става дума за несъгласието на фонда излишъкът от 1 млрд. лв. да се харчи по различни проекти.

В анализ Иво Желев от агенция ЕСТАТ обръща внимание не на излишъка, а на дефицита – в личния бюджет. Според националната статистика, през юли българинът е получил 154 лв., а е изхарчил 163 лв. – 9 лева дефицит, овърдрафт, който сухата наука е безсилна да обясни. Първата версия за тези 9 лв. е, че населението охолства, благодарение на щедрите кредити, раздавани от банките. Втората води към сивата икономика, а третата води към месец юни, когато – пак според статистиката – българинът е получил средно 150 лв, а е изхарчил едва 140. Oстава обаче съмнението, че тя може да не е най-адекватната за страна, която отбелязва бум в продажбите на нови автомобили при паричен доход от 150 лв. на човек от населението – завършва анализът.

И накрая – честит празник! В приложението на Труд за столицата изданието честити деня на най-големия български град и публикува интервю с председателят на СОС Владимир Кисьов - за работата на СОС, за “баницата” от общински фирми, затова дали София е чиста и зелена, за бездомните кучета... и с традиционния финален празничен призив – всички да заставаме с гордост до герба на София, на който пише “Расте, но не старее” и към който с общи усилия да добавим “...а хубавее.