Преди няколко дни отново стана известен зоопаркът в Разград с един куцащ лъв. След историята на лъвчетата Терез и Масуд и по-големия им събрат Иван Асен преди няколко години явно този зоопарк се очертава като един от най-проблемните. Новината съвпадна с опита на news.bg да получи информация за броя и състоянието на мрежата от зоопаркове в България и какво прави МОСВ за подобряване на условията за животните. Зададохме редица въпроси, но от МОСВ и до този момент не сме получи отговор. Разговаряхме обаче с организацията "Чети лапи" и с представители на Софийския зоопарк, който е не само най-големия, но и водещият у нас по условия и усилия, които се полагат за една по-добра среда, както за животните, така и за хората. Продължаваме да очакваме отговорите на МОСВ.

Кои са най-порочните практики в зоопарковете у нас?

Има няколко основни проблема - сред тях са остарялото разбиране за ролята на животните в зоопарковете, недобрата оценка на капацитета за отглеждане на определени видове - особено на едри хищници и екзотични животни и системното неизпълнение на законодателството относно минималните условия за отглеждане на животните, сроковете за изпълнение на определени изисквания, липса на принос към консервационната и образователната цел на европейската Директива за зоопарковете, които са основни критерии за смисъл и добавена стойност.

Един от основните системни проблеми, който установихме, е свързан с лицензирането на зоологическите градини в България: Зоопаркове без лиценз работят и остават отворени за посетители с години. Зоологически градини, които не са изпълнили поставените изисквания от предходни лицензи получават лиценз, а същите неизпълнени условия се повтарят в новите лицензи. През годините това е допринесло да няма подобрения в условията на отглеждане на животните в зоопарковете.

Въпреки че обновяването на сградния фонд и осигуряването на подходяща среда, близка до естествената за видовете животни, е всеобщ проблем на българските зоопаркове, продължава да се извършва неконтролирано размножаване и размяна на едри хищници, за които няма капацитет. Практиките на неконтролирано размножаване и размяна чрез развъдни заеми на животни, включително на близкородствени животни, за които няма условия и ресурс за отглеждане, допълнително утежняват ситуацията с бедстващи животни в страната. Спасителните центрове имат по-малък капацитет за прием, в сравнение с броя животни, отглеждани в неподходящи условия.

На мястото на едно спасено животно се появяват нови животни и продължат да бъдат развъждани при същите условия.

Колко животни умират на година заради лоши условия в зоопарковете?

Истината е, че не знаем отговора на този въпрос. Зоопарковете са задължени да поддържат бази данни за отглежданите животни (начин на придобиване, раждане, смърт, причини за смъртта, ветеринарни грижи и др.) и да изпращат към отговорните институции списък на наличните екземпляри по видове, като в началото на всяка година внасят информация за настъпилите през изтеклата година промени. В много от зоопарковете обаче на практика няма възможност за проследяване дали животните са действително откраднати, изчезнали или умрели. Тъй като информация към контролния орган се подава само веднъж годишно, през останалото време тази информация обикновено липсва. Изключение е, ако междувременно се осъществи проверка. Това значи, че в голяма част от времето информацията за това къде е дадено животно или колко лъва има в българските зоопаркове не е налична. Ако през февруари се родят лъвчета в даден зоопарк, а през май починат, зоопаркът може и изобщо да не извести контролния орган, което пък води до съмнения за случаи като този с препарирания лъв, открит в гр. Разград по-рано тази година.

Досега има ли затворен зоопарк заради лоши условия?

Министерството на околната среда и водите е контролният орган, който издава лицензи, има властта да отнема лицензи, да прилага принудителни мерки и да затваря зоопаркове или отделни съоръжения от тях.

Добър пример е заповедта за отнемането на лиценза и затварянето на Зоопарк Кюстендил през 2011 г. Причина за отнемането на лиценза на Зоопарк Кюстендил е несъответствието с минималните изисквания за отглеждане за повечето от животинските видове, настанени в зоопарка. Въпреки заповедта обаче 10 години по-късно този зоопарк продължава да отглежда животните си в ужасна среда и до скоро беше отворен за посетители. Зоопаркът беше затворен за посетители през юни тази година. По официална информация от Община Кюстендил зоокътът ще остане затворен до намирането на инвеститор, който да извърши необходимите ремонтни дейности, а животните ще останат в зоопарка, т.е. в същите жестоки условия, без да е ясно до кога.

Припомняме, че през десетте години, през които зоологическата градина работи без лиценз, повечето от отглежданите животни страдат в неподходящи условия, в бетонни заграждения, които не отговарят на необходимите за видовете параметри. Затова от ЧЕТИРИ ЛАПИ настояваме животните да бъдат преместени в други зоологически градини или спасителни центрове с подходящи условия. Преместването трябва да се осъществи възможно най-скоро, а не да се чака одобряване на проект или ремонт на съществуващите съоръжения. Животните могат да бъдат върнати в зоопарка, в случай на реализация на цялостна реконструкция на зоологическата градина, при осигуряване на необходимата среда за подслоняването им по видове, на квалифициран персонал и план за колекцията.

Има ли изобщо зоопарк в България, който да отговаря на европейските страндарти?

"Център за защита на природата и животните" - Добрич е един от малкото примери за зоопарк на територията на България, който отговаря на минималните задължителни условия за лиценз и използва природните дадености за отглеждането на видове животни, за които има необходимите ресурси и капацитет. Зоопарк Добрич планира видовата си колекция и не отглежда животни, за които няма капацитет. Зоопаркът не отглежда екзотични животни и животни, за които няма финансовия и кадрови ресурс да се грижи. Внимателното планиране на колекцията от животни и съобразяването ѝ с наличните условия и ресурси са нещо, което всички зоопаркове трябва да изпълняват, за да има подобрение на ситуацията с бедстващи животни в страната и да функционират съобразно изискванията на националното и европейското законодателство.

В допълнение, Центърът за защита на природата и животните реализира целенасочена дейност за опазване и размножаване на застрашени видове като кон на Пржевалски и европейски бизон, което е и една от основните роли, които зоологическите градини би трябвало да изпълняват. Зоопарк Добрич работи успешно в партньорство с други институции, в резултат на което реализира инфраструктурни подобрения. Например, мечкарникът е изграден по проект за трансгранично партньорство с Румъния. Разполага с образователен център и има образователна дейност и зелено училище.

Въпреки че все още има какво да се желае по отношения на условията за някои от видовете, Софийският зоопарк също е добър пример как се реализират последователни подобрения, като в последните години са реновирани местообитанията на големите котки и приматите. Той също извършва образователна дейност и има най-големият и модерен екологично-образователен център в страната.

За съжаление в голямата част от останалите зоопаркове все още има различни проблеми, свързани не само с материалната база, но и с начина на управление и с визията да се направи всичко възможно, за да се запази конкретно остаряло съоражение без да се мисли за животните.

Какво може да направи държавата и до каква степен нещата са в ръцете - властта и отговорността на местните власти?

Смятаме, че този системен проблем може да се реши, само след като бъде признат като такъв от всички заинтересовани страни. Подходът трябва да бъде цялостен и целенасочен. Необходимо е да се преосмисли какви са възможностите и какви животни да се отглеждат в зоопарковете, според ресурсите им, да се направи план за действие.

В България Министерството на околната среда и водите, заедно с Регионалните инспекции по околната среда и водите, са отговорните институции, които контролират прилагането на законодателството. МОСВ издава лицензи, може да отнема лицензи и да затваря зоологически градини или отделни съоръжения, които не отговарят на законовите изисквания. Контролните органи трябва да посетят отново зоопарковете, да оценят състояниято и да поставят указания, които да се изпълнят в определен срок. Лицензите да се преразгледат, като се вземат предвид плановете за колекцията и финансирането на зоологическите градини. Задължително е да се спре лицензирането и легализирането на съоръжения, които не могат да осигурят необходимите условия; да се предприемат стъпки за преместване на животните, които живеят в неподходяща среда. В тази връзка е важно да се осигури финансиране за нови спасителни центрове и подкрепа на настоящите, както и регистър и система за спасяване на животните. Не на последно място, следва да се контролират задължителното изпълнение на образователна и научна дейност.

Зоологическите градини от своя страна, повечето от които са общинска собственост, трябва да започнат да изпълняват задълженията си по закон и да осигуряват подходяща грижа за животните. В България има само 2 частни зоопарка (с уговорката, че има новопоявили се «зоокътове», които са частни имоти, в които се отглежда някакъв брой диви и селскостопански животни и част от които следва също да са зоопарк, но и там задължението на контролните органи не е спазено и съответно те не фирурират в официалния списък на «зоопарковете»). Всички останали са собственост и се управляват от общините. За подобряване на ситуацията зоологическите градини трябва да 1) реновират загражденията, така че да осигуряват подходяща среда за отглежданите животни и да повишат степента на сигурност, 2) да подобрят квалификацията на персонала, 3) да повишат образователната и консервационна стойност, като развиват образователни програми и научно-изследователска дейност.

Изключително важно е също така, да се преустановят практики като неконтролирано и близкородствено размножаване на диви животни, както и приемане и отдаване на животни, за

които няма необходимите условия за отглеждане. Развъждането на диви животни трябва да бъде с консервационна цел, като част от развъдна програма и план за видовата колекция, а не с атракционна цел или дадена клетка да не остава празна.

Неподходящите заграждения не трябва да се използват. Изключително важно е, ако дадена зоологическа градина не може да осигури подходящи условия за определени видове животни, да спре да отглежда тези видове и да се концентрира върху грижата за животни, за които има необходимите местообитания и ресурси и чрез които може да покаже на хората, които водят децата си в зоопарка в свободното си време, как живеят съответните видове, какво им е необходимо, за да се чувстват добре и какво е естественото им поведение.

От финансова гледна точка от значение е развитието на устойчиви доброволчески инициативи и дарителски програми, както и въвеждане на входна такса, приходите от която да се използват за инфраструктурни подобрения и други разходи, свързани с условията на отглеждане на животните. Трябва да се разгледат различни финансови инструменти. Важно е, ако няма налични такива или реализирането на проект ще отнеме време, да не се чака, а да се осигури качествен живот за животните максимално бързо. Също, трябва финансовите цели да се заложат на база на смислени проекти и консервационни и образователни цели, а не с цел атракция или запълване на всички клетки. Един зоопарк може да предложи образователна стойност на посетителите си, дори да няма лъв или мечка в него. Зоопарк Добрич е чудесен пример за съвместна работа с други институции и доброволци; реализация на проекти и партньорства, чрез които се реализират инфраструктурни подобрения и привличане на посетители, без в зоологическата градина да се отглеждат екзотични животни.

Видяхме, че в примера с лъвчетата - Терез и Масуд и лъва Асен, единственият механизъм бе общественият натиск и множество пред МС - това ли е начинът, средството?

В законодателството има ясни изисквания, за това при какви условия даден зоопарк може да функционира и как трябва да се контролира. В този смисъл нашата цел е институциите да гарантират спазването на законовите разпоредби, а зоологическите градини - осигурят по-добра среда и грижа за дивите животни, отглеждани в плен, като изпълняват консервационната и образователната си роля.

Зоопарковете би трябвало да допринасят за общественото образование и да възпитават хуманно отношение към животните. В този смисъл обществото е една от заинтересованите страни, която следва да бъде запозната със ситуацията и е логично да има отношение по темата. Публичният дебат е инструмент на гражданското общество, а общественото мнение - коректив на случващото се.

Именно затова и в рамките на кампанията ни #Зовзазоопарковете организирахме международна петиция, с която призоваваме отговорните институции на национално и европейско ниво да спрат легализирането на зоопаркове, които не отговарят на минималните условия, а така и отглеждането на животни в неподходяща за тях среда. Много популярни българи застанаха с имената и лицата си в подкрепа на нашата кауза и повече от 51 000 граждани подкрепиха исканията ни.

Надяваме се, че институциите ще се вслушат в призива ни, подкрепен от десетки хиляди граждани, като вземат необходимите твърди решения и дадат старт на една дългоочаквана промяна, а именно - да спрем да гледаме мечки, лъвове и тигри зад решетките в бетонни клетки.

Имате ли добри примери за добро взаимодействие?

ЧЕТИРИ ЛАПИ работи за подобряване на условията и средата на живот на животните в българските зоопаркове от повече от 10 години. В този период сме сигнализирали многократно за различни проблеми при отглеждането на диви котки и мечки в различни зоологически градини. Инициирали сме проверки и сме съдействали за преместването и намирането на по-добър дом за 7 лъва и 9 мечки от български зоопаркове с транспорт и/или с отглеждане на животните в някое от убежищата на ЧЕТИРИ ЛАПИ.

Независимо от това, за устойчиви резултати е необходимо и обединяване на гражданите, неправителствените организации и зоопарковете около визия за развитие на зоопарковете, така че усилията на всички участници да послужат за това в страната ни да няма повече нещастни диви животни в самотни бетонни тесни клетки.