Специално обучение ще премине персоналът в центровете за опасни отпадъци от бита. Поне един от отговорниците трябва да е с химическо образование, съобщават от Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Центровете ще бъдат изградени в Разград, Шумен, Съединение, Левски и Созопол. Те са по Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Швейцарският консултант на проекта Бригите Фишер обясни, че хората ще работят с опасни вещества и трябва да имат познания как да ги опаковат, етикетират и съхраняват. В пунктовете трябва да се спазват стриктни правила за противопожарна и аварийна безопасност, като това са места, на които не се пие, яде и пуши.

Строги правила за безопасност са наложени в центъра „Хагенхолц“ в Цюрих. Той е един от най-големите в Швейцария и в него се приемат 80 вида продукти.

Наред с различните масла, разредители, бои и лакове, в складовете могат да се видят пожарогасители, рентгенови снимки, лампи и дори детски кремове. Причината е, че те съдържат цинк. Количествата на опасните продукти, генерирани в бита, също са значителни.

През миналата година в „Хагенхолц“ са приети – анализирани и обезвредени, 380 т опасни продукти от кантона Цюрих.

От МОСВ уточняват, че в страната на банките, часовниците и шоколада има стройна система за управление на отпадъците. Битовата смет се изхвърля в торби, които се купуват от магазина. 1,5 франка струва един чувал от 35 литра. Тези, които си изхвърлят боклука в собствена торбичка, са подлагани на критики от общността, а и получават предупреждение и глоба от 200-300 франка.

Хората се стимулират да изхвърлят разделно материалите, които подлежат на рециклиране. Причината е да не пълнят торбите си бързо и да плащат по-малко. Те носят опасните отпадъци в специализираните центрове или мобилните пунктове. Ако те са до 20 тона годишно, в кантон Цюрих това е безплатно. Ако количеството е по-голямо се заплаща такса.

Тъй като живакът се обезврежда най-трудно, таксата за отпадъците, в който той се съдържа, е най-голяма – 30 франка на килограм.

Последващата съдебна на тези отпадъци е интересна, тъй като в Швейцария няма сметища и те не могат да бъдат депонирани. В инсинераторите за битова смет се изгарят част от продуктите. Това става при около 700 градуса.

В Швейцария има 30 такива инсинератора. Те се намират в жилищните квартали и произвеждат електрическа и топлинна енергия за населението.

Три други инсинератора обезвреждат отпадъците с по-висока степен на риск. Там те се изгарят при температура от 1200 градуса. Най-големият от тях се намира в Базел – „Валорек”. Той се намира на една ръка разстояние от най-големия търговски център в града, но хората не възприемат завода като заплаха.

През шест нива на очистка минават изгорелите газове от производствения процес. Те се следят 24 часа в денонощието. Отпадъчните води се съхраняват в резервоари от по 6000 тона, след което се пречистват и заустват в Рейн.