България изпълнява предписаните от Европейската комисия мерки по отношение на предявения съдебен иск срещу страната ни във връзка с неизпълнение на задължения за защита на уникални местообитания и видове от голямо значение в района на Калиакра, увери заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев.

Той беше изслушан от парламентарната комисия по околна среда с цел народните представители да се запознаят на какво ниво са разговорите ни с ЕК и действията, които предприемаме, както и по отношение на причините да се стигне до съдебен иск. Георгиев увери, че правим всичко възможно макар и със закъснение да преустановим процедурата.
Припомняме, преди дни Брюксел обяви, че дава страната ни са европейския съд заради ситуацията в Кариакра.

Тя стартира още през 2008 година, като тогава претенциите на комисията са за недостатъчно голяма защитена зона и разрешения за голям брой ветрогенератори. Предприети са необходимите мерки и е било напълно възможно процедурата да бъде спряна, но през 2012 новото правителство разрешава нови проекти, които според Георгиев са „прелели чашата на търпението" на ЕК и са довели до там, че в момента сме на фаза внасяне на иск в съда. Самият Чавдар Георгиев е бил зам.-министър на околната среда и водите и в периода 2005 - 2009 година.

Имало е разминаване и недобра координация между ръководството на МОСВ и РИОСВ, тъй като очевидно не е трябвало да се разрешава изграждане на нови паркове край Калиакра. Това обаче се е случило, като се е наложи министърът на по-късен етап да отменя решението. Инвеститорът обаче обжалва това и печели, което става причина и за реакцията на ЕК, обясни Георгиев.

Комисията иска освен спиране на проектите за нови перки и да разширим защитената зона в региона и да предприемем компенсаторни механизми по отношение на засегнатите хабитати.

На многобройни срещи между новия министър Искра Михайлова и еврокомисаря по околната среда Янез Поточник е договорено какво трябва да се случи, като половината мерки са изпълнени, увери Георгиев.
Зоната е разширена след заседание на Национален съвет по биоразнообразие на 8 октомври, а до дни предстои да бъде гласувана в Министерски съвет. На Българска академия на науките пък е възложено да потърси компенсаторните механизми, което искат от Брюксел. Имаме двумесечен срок, в който трябва да представим новите мерки, посочи зам.-министърът.

Не стана съвсем ясно обаче какво ще се случи с проблемния проект на инвеститора „Уинд Енерджи", каква част от него ще бъде изпълнен и как ще бъде компенсиран. За щастие той не е стартирал, обясни Георгиев.

Още през януари е предприета друга мярка, касаеща ветрогенераторите, като с приемането на Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници се въвежда забрана за нови процедури по Закона за околната среда и Закона за биологочното разнообразие за изграждане на вятърни генератори на територията на всички общини от област Добрич.

След заседанието на съвета по биоразнообразие в началото на месеца към Натура 2000 пък е включена нова защитена зона „Било", което също е една от мерките, посочи министър Георгиев.

Отделен въпрос е, че има различни мнения доколко ветрогенераторите изобщо влияят на червеногушата гъска, която е една от основните причини за притесненията на Европейската комисия. Според мнения на родни учени от БАН те не влияят на този вид. На този етап няма и данни перките да имат пряко въздействие върху птиците, обясни Георгиев като предупреди, че е юрист и не е специалист по темата.

По отношение на останалите процедури срещу България зам.-министър разкри, че те са общо 14. Пет от тях са по отношения на природата и биоразнообразието, три касаят качеството на въздуха, две са за отпадъци и 2 за непълно транспониране на директиви, като има случаи касаещи буквално една дума, обясни Георгиев. Някой от тях се оспорват от страната ни, а всички, освен случая „Калиакра", са на ниво досъдебна фаза, тоест са въпрос на разговори и размяна на документи с ЕК.