Откога природа стана вредител и може ли да си представим, че съществуват вредни растения, които оказват негативно влияне върху обществото и дивата природа? На онлайн дискусия бяха представени част от инвазивните растения, които оказват негативни последици.
Според ръководителя на проекта "Местообитания свободни от инвазивни, чужди растения", Светлана Аладжем един от основните проблеми на инвазивните растения е, че те нямат естествени врагове, защото са създадени от човека. Те са заплаха не само за биологичното разнообразие, но и за инфраструктурата и човека. Те могат да причинят сериозни алергии, както и да разрушат голяма част от инфраструктура, защото виреят на различни почви.
По думите й в Европа се срещат около 12 000 чужди вида, от които около 6500 са растения. Около 10% от тях са инвазивни. В България като инвазивни са определени над 60 вида. Всяка година в ЕС се изразходват повече от 12 млрд. евро за контрол над тях. Заплахите от тези растения са: изместване на естествената растителност, местните видове, загуба на селскостопанската продукция.
Повечето от тези растения са внесени отвън, а не са естествено разпространени у нас. Появата им е резултат от човешките дейности - пренасят се от граждани, най-често при туризъм. А официалната търговия е само един от начините за разпространение на тези растения.
Източник: МОСВ
Като за пример за инвазивно растение и един от най-големите агресори Светлана Аладжем даде японския хмел. Той вреди на биологичното разнообразие, тъй като измества местните видове и променя растителните съобщества. Бързо обраства. Способен е да се катери по дърветата. Води до засенчване и дори изсушаване, когато дърветата са малки (фиданки). Мога да причинят проблем върху паметник, археологически разкопки, инфраструктура. В България до 2021 г. видът се открива само по поречието на р. Янтра. В 99% от случаите инвазията му е край реки и потоци. Обитава най-често брегове на реки, особено открити части с пясъчни наноси, чакъл, тинеста почва и наслагвания получени от заливания. Предпочита богати на хранителни вещества почви.
Източник: МОСВ
Жлезиста слабонога е друг вид инвазивно растение. Богатите ѝ на нектар цветове са много привлекателни за пчели и други насекоми. Така тя оказва натиск върху местните видове цветни растения, които остават без опрашители. Нейните обраствания увеличават риска от ерозия, наводнения и нанасят природни, социални и икономически щети, защото кореновата ѝ система е плитка, сформира гъста покривка по речните брегове и не допуска други растения. Затова пороите лесно отнасят почвата, която няма за какво да се задържи. Стойността за ограничаване навлизането на вида в ЕС може да надхвърли 1 - 1.5 млн. евро годишно. Във Великобритания, например, този вид е изключително масово разпространен, създава много проблеми и за премахването му са нужни между 174 - 350 млн евро.
Източник: МОСВ
Бохемска фалопия е друг вид инвазивно растение. Разпространена е като декоративно растение в много европейски страни. Среща се в градска среда, на сметища, около пътища и жп линии, изоставени дворове, но и в естествени местообитания като крайречни и тревни площи. Разпространява се предимно вегетативно - чрез захващане на парчета от коренището и стъбла на растението. Реки, потоци и канали често играят роля в този процес като водата откъсва части от коренищата и ги пренася. Растението представлява значителен икономически и обществен риск и застрашава биоразнообразието. Фалопията расте изключително бързо, като засенчва и конкурира местните видове. Гъстите ѝ популации могат да блокират над 90% от светлината на всички останали растения и така бързо и завинаги да ги измести от района.
Според Радостина Галитионова - старши експерт тези растения трябва да бъдат ограничени. Можем да приложим мерки като недопускане тяхното разпространение и трябва да има забрана за тях. 60% от растения внесени у нас се срещат и в други страни от Европа. Те са внесени целенасочено заради техните качества. Тези растения имат и позитивен ефект, но отрицателният е по-голям, обясни Галитионова. По-големият проблем е непреднамереното внасяне. Колкото повече се движим по света и се връщаме у нас, толкова разпространението на тези растения става по-голямо. Хората трябва да знаят колко опасни са тези растения, защото те помитат нашите ценни растения. Най-голямата глоба трябва да бъде глобата на общественото мнение, което би трябвало да бъде: Не на засаждането им. Ние искаме да създадем обществена нетърпимост към тях.
С промяна на климатичните условия, ще навлязат нови инвазивни растения.
На въпрос каква е площта на тези инвазивни видове, лесовъдът Васил Петров не можа да даде отговор. По думите му, - те са навсякъде около нас, "вижда се нападението на тези растения по мостове, пътища, сгради и т.н." Най-големият "вредител" е бялата акция. Трябва да има баланс къде трябва да ги премахнем и къде не. Цел трябва да е тези инвазивни растения да бъдат премахнати от защитените зони у нас.
В заключение Радостина Галитионова заяви, че се предвиждат мерки и програма срещу тези растения. Проект "Местообитания, свободни от инвазивни, чужди растения", съфинансиран от Програма Life на ЕК, който ще продължи още 5 години.
USD
CHF
EUR
GBP
