Лозари: Нерегулираното цъфти, а регулираното загива. Край!

От Национално сдружение на българските лозари (НСБЛ) призоваха Министерство на земеделието да каже по какъв начин и по какъв критерий се разпределя бюджетът за земеделските производители.

Атанас Василев, председател на сдружението заяви на пресконференция в БТА, че положението на лозарите е трагично, апокалиптично и те не са на колене, а направо по очи за това как разпределя държавата средствата за земеделските производители. Лозарите са възмутени, че биват приравнявани с черупковите трайни насаждения с орехите, бадемите и ориза, и се оплакаха, че получават едва 45 лева на декар.

Лозарите призоваха служебния премиер Гълъб Донев и служебния земеделски министър Явор Гечев да спасят бранша, а не да защитават интересите на чуждо производство. За последните 10 години българското гроздопроизводство се е свило на минимум и е на изчезване, а в Гърция и Турция е нараснало три пъти, оплакаха се земеделските производители.

Ако не се промени отношението към бранша, разпределението на средствата за лозарите да стане кристално ясно за всички, те са готови да стигнат до крайни стачни действия.

От своя страна Милко Янев, член на УС на НСБЛ, представи статистика на лозята в България. Той добави, че към 2020 и към края на 2021 г. лозята в България са били около 636 000 декара. От тях лозята в стопанствата са около 470 000 декара, които очакват всяка година европейска субсидия. Тези лозя се разделят на две групи - едната група са реално браните лозя и реално негледаните лозя. През 2021 г. от тези 470 000 декара лозя, браните са 265 000 декара, а небраните и негледаните лозя са 144 520 декара. Очертава се една тенденция на 40% спад на реално браните лозя от тези, които очакват субсидия всяка година.

Лозари на протест: Винаги сме във война, работим на огромна загуба

Лозарите изразяват недоволството си пред държавната институция, защото по думите им "изживяват един от най-тежките си периоди"

Янев посочи, че има увеличаване с 60% на негледаните лозя от групата на така наречените "лозарски стопанства". Тази тенденция показва, че регулациите на ЕС по линия на общата селскостопанска политика в сектор "Лоза и вино" не работят на територията на България, изтъкна той. Лозята, които са извън лозарските стопанства се увеличават с бурна динамика, посочи Янев. Ако през 2015 г. гледаните лозя извън лозарските стопанства са били 121 000 декара, то през 2021 г. те са около 180 000 декара, даде пример той. Онова, което не е регулируемо и е наблюдавано само от общински земеделски служби се развива бурно и темпът на растеж надхвърля 45%.

Тази структура на лозарските стопанства кара лозарите да мислят, че броят на лозарските стопанства, които се гледат и нямат изби непрекъснато намалява. По сметки на бранша 215 000 декара са лозарските стопанства без винарски предприятия, като от тях са останали не повече от 80-100 000 декара, които се гледат, а останалите са изоставени, не се берат и не се гледат. Динамиката е стряскаща, защото от една страна се намалява количеството на реално гледаните лозя, за които се очакват субсидии, увеличава се дела на негледаното стопанството с 45% динамика и се увеличава делът на стопанствата, които са извън всяка регулация от 120 до 180 000 декара към края на 2021 г., посочи Милко Янев.

"Нерегулираното цъфти, а регулираното загива. Край!", отсече той.