29.2% от българските децата са изложени на риск от бедност

По данни на НСИ за 2017 г., 29.2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 2.7% по-малко спрямо 2016 година.

Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 12.6%.

Източник: НСИ

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2017 г. всяко осмо от десет деца (80.1%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.

Приблизително 32 пъти по-малко, или 2.5% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е шест пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Източник: НСИ

В изследването "Статистика на доходите и условията на живот" от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2017 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 45.6%, а за 4.3% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Повече от една трета от децата (38.6%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (36.4%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 37.3%.

45% от децата в България са в риск от бедност и социално изключване

През 2016 г. 24,8 милиона деца в ЕС или 26,4% от населението между 0 и 17 г. са били пред риск

За всяко едно от четири деца не може да бъде осигурено купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала) и купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони (31.1%). През 2017 г. 42.1% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Източник: НСИ

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2017 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 16.5% от българската етническа група, 32.3% от турската етническа група, 71.6% от ромската етническа група и 34.4% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0.6% от българската етническа група, за 1.6% от турския етнос и за 16.3% от ромската група.

Около 21% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 45.5% за децата от турската етническа група, 85.5% - от ромската етническа група, и 5% - от друг етнос.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

Източник: НСИ

През 2017 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно по 234 лв., а най-високата - в област София (столица) (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%.

Източник: НСИ

Линията на бедност за 2017 г. намалява спрямо 2016 г. в две области - Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от пенсии с 16.7% и за двете области.

Линията на бедност за 2017 г. се увеличава спрямо 2016 г. във всички останали области, по-съществено в областите Кърджали (с 30.2%), Ловеч (с 30.2%), Русе (с 25.3%), Варна (с 23.4%), Габрово (с 21.5%) и Видин (с 20.6%). Водещите причини за увеличението са:

Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (със 7.1% за област Видин, с 6.0% за област Кърджали и с 5.2% за област Габрово).

Увеличаване на средния размер на дохода от трудова дейност в областите Габрово (с 64.8%), Кърджали (с 57.0%), Варна (с 40.4%), Русе (с 37.9%) и Ловеч (с 23.3%).

Намаляване на броя на безработните и други икономически неактивни лица.

Близо 2 млн. българи живеят под прага на бедност, с 351 лв. на месец

Сред бедните преобладават пенсионерите

Област Благоевград е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.7%, а с найвисоко равнище е област Сливен - 30.1%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 14.9%, при 30.5% за област Кърджали.

В областите Ямбол, Русе, Габрово, София, Смолян и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете.

В седем области - Сливен, Велико Търново, Монтана, Хасково, Разград, Силистра и Добрич, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Източник: НСИ