31% от българите смятат, че родителите им са живели по-добре

35% от българите смятат, че животът им е по-добър от този на родителите им, 31% - че живеят по-лошо, 27% не смятат, че има сериозна разлика.

Подобно е разпределението и при погледа за бъдещето - 37% вярват, че животът на децата ни ще бъде по-добър, 29% - са песимисти, а цели 20% не очакват да има нито позитивно, нито негативно развитие. Все пак може да се отбележи, че оптимистите преобладават.

С тези данни излиза България от специалното изследване, проведено от "Галъп интернешънъл" в 64 държави по света.

Общите данни открояват, че всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е ключов фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати региони, като Европа, това не е валидно в такава степен.

Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения - 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече увереност в бъдещето - на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно - страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение.

Това са близо 30 процентни пункта разлика между позитивни и негативни възгледи за бъдещето.

Най-позитивна страна сред изследваните 64 държави е Виетнам - 83% избират отговор "по-добър живот", а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова (32% "по-добър" живот, но и 45% - "по-лош", които формират негативна разлика от -13).

Не ниво региони най-голяма е ножицата между позитивни и негативни нагласи в източна Азия/Океания (58% "по-добър", 13% "по-лош" или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% "по-добър", 17% "по-лош"), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% "по-добър", 24% "по-лош"). След това са Латинска Америка (47% "по-добър", 19% "по-лош"), Европа (49% "по-добър", 22% "по-лош" с почти еднакви разлики от 27 и 26 пункта за страните от ЕС и европейските страни извън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% "по-добър", 25% "по-лош"). Западна Азия, представена тук от Афганистан, се отличава само с 1 пункт разлика (40% "по-добър", 39% "по-лош").

Сред страните, където Световната асоциация е имала възможност да проведе проучване, в подредба според разликата между отговори "по-добър" и "по-лош" живот, най-изявени положителни резултати бяха отчетени в Нигерия (81% "по-добър" срещу 9% "по-лош"), в САЩ (60% "по-добър", 15% "по-лош"), Мексико (57% "по-добър", 16% "по-лош"), Русия (48%"по-добър", 12% "по-лош") и Индия (54% "по-добър", 30% "по-лош").

Резултатите варират сред различните обществени групи според индикатори като доход на домакинството, образование и др. Групите с най-ниски домакински доходи показват по-скоро позитивни нагласи, най-образованите респонденти също са по-позитивни от тези с по-ниско образование.

На въпрос за живота на днешните деца, сравнен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма - 44%, които очакват по-добър живот за децата днес. 28% са тези, които очакват по-лош живот за идващото поколение, 20% смятат, че животът на децата днес ще е същият като нашия и 8% не могат да преценят. Така, по света разликата между позитивните и негативните очаквания за живота на децата днес е 16 пункта. Въпреки това и с оглед на всички предизвикателства, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това ниво на положителни очаквания е по-скоро добра изненада.

Колкото по-възрастни са респондентите, толкова по-малко уверени са те в благоприятните перспективи на децата днес. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% "по-добър живот" минус 31% отговори "по-лош живот" и относително малка положителна разлика - в сравнение със значителната положителна разлика от 22 пункта (48% срещу 26%) при групата под 35 г. Заради различия и проблеми в междугенерационния диалог, притеснения за света утре или каквото и да е, изглежда, че има пропаст между минало и бъдеще в нагласите на по-възрастните поколения.

По-богатите хора изглеждат и по-уверени в бъдещето, което могат да осигурят на децата си, отколкото по-бедните. От друга страна именно развиващите се страни са тези с по-голяма надежда - а не най-богатите страни.

Явно, положителната тенденция на развитие е по-важна от наличието на определен стандарт. Вероятно затова очакванията за бъдещето са най-високи (измерени чрез разликата между положителните и отрицателните очаквания) в европейските държави извън ЕС и Субсахарска Африка (и двете с разлики от 32 пункта: 54% "по-добър", 22% "по-лош" за европейските държави извън ЕС; 59% "по-добър", 27% "по-лош" за Субсахарска Африка), последвани от Южна Азия и Източна Азия/Океания (и двете с около 30 пункта 56% "по-добър", 25% "по-лош" за Южна Азия; 48% "по-добър", 18% "по-лош" за Източна Азия/Океания), Близкия изток и Северна Африка (28 пункта разлика; 52% "по-добър", 24% "по-лош"), Латинска Америка (11 пункта; 40% "по-добър", 29% "по-лош"), Северна Америка (8 пункта; 40% "по-добър", 32% "по-лош"), ЕС (-4 пункта; 30% "по-добър", 34% "по-лош") и Западна Азия (36% "по-добър", 42% "по-лош").

Най-позитивно настроената страна сред изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред големите страни, в които световната асоциация проведе изследване, очакванията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), САЩ (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).

Комбинирането на двата въпроса дава още една перспектива. Например, Молдова показва общо 86 точки (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази негативна класация от Северна Македония (82: 35% отрицателни оценки плюс 47% отрицателни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и др. Това са най-негативно настроените страни в комбинация по двата критерия. Повечето от страните все пак са положително настроени и по двата въпроса, но ако се потърсят, например, страни с над 50% положителни отговори и по двата въпроса, Нигерия се откроява със 171 точки (81% положително настроени за днес плюс 90% с положителни очаквания за утре), следвана от Косово (162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и др. Това пък са най-позитивно настроените страни в комбинация по двата въпроса. Така, комбинацията на двата въпроса доказва още веднъж констатацията: развиващите се части на света споделят повече надежда, в сравнение с развитите.

Националните и политически особености оставят своя отпечатък, но като цяло изглежда, че колкото по-близо са войната и бедите, толкова по-лоши са отговорите и по двата въпроса - както може и да се очаква.