Българите все по-категорично застават зад идеята за семейна грижа за всяко дете. Такъв извод се прави от изследването на агенция "Тренд", реализирано по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) в рамките на проекта "#МладиНезависими: как е възможно?".
Според 85% от анкетираните приемната грижа като важна за обществото. За 76% тя е по-добра от грижата в социални домове. 75% биха одобрили решението на свой близък да стане приемен родител, а 67% вярват, че приемната грижа осигурява безопасна и подкрепяща среда за децата. 85% от сънародниците ни нямат нищо против децата им да общуват с деца, отглеждани в приемни семейства. 42% от хората биха поверили детето си на приемни родители, ако не могат да се грижат за тях.
Данните от проучването сочат, че жените показват по-висока чувствителност и доверие към приемната грижа - 81% от тях одобряват близък човек да стане приемен родител, докато при мъжете процентът е 70%, а 45% я определят като "изключително важна" при 35% при мъжете.
Хората с висше образование са значително по-приемащи - 88% нямат против децата им да общуват с деца в приемна грижа срещу 78% сред по-ниско образованите.
В София се отчита по-висок дял на отговорите "не мога да преценя", което се тълкува като резултат от дистанцираност към темата, заради анонимността на градската среда и по-редки контакти с приемни семейства. В селата и малките градове има повече преки взаимодействия и по-високо доверие, но там основната бариера е финансовата - финансовата несигурност е посочена като проблем от 1/3 от анкетираните извън големите градове.
Според анкетираните има три системни бариери пред приемната грижа - липса на финансова подкрепа според тях, недостатъчната информираност и бюрокрацията. Данните от проучването показват, че българите не са против идеята за приемна грижа - напротив, те са готови да участват в нея, но системата често ги отказва още преди да са направили първата стъпка. Липсата на достъпна информация и сложните административни процеси правят приемната грижа "мисия само за посветени".