45% от младежите в България се притесняват от финансови проблеми. Това каза Евелина Славкова от социологическа агенция "Тренд" ма брифинг в БТА, където се представиха данните от изследването "Младите хора в България - ментални рискове, предизвикателства и перспективи".
На брифинга присъстваха и Калина Захариева, председател на Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите", който е и поръчител на изследването, д-р Пламен Димитров, клиничен и организационен психолог, д-р Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) и Теодора Ангелова, спортен психолог.
Изследването е направено между 9 и 16 септември, а участниците са на възраст от 15 до 29 години.
Основното заключение от изследването е, че в България младото поколение е предимно тревожно, като участниците са посочили, че искат по-лесен достъп до курсове, програми, информационни кампании за менталното здраве. Младите хора са по-скоро незапознати с това как държавата или неправителственият сектор могат да им съдействат за решаването на проблемите им, особено при психологични такива.
Според представените данни от Евелина Славкова младежите, особено тези между 15-19 години, са по-оптимистично настроение към живота, но ако се сравни с останалите младежи в ЕС българският младеж е по-малко оптимистичен.
Като основни страхове участниците в изследването са посочили провала в училище или на работното си място. След това се нарежда страха от болести, да не разочароват семействата си, изолация от приятелителски групи, финансови проблеми. Това са в общи линии тревогите на българските младежи, като мъжете се притесняват повече от финансово затруднение, а жените - да не разочароват семейството си.
Славкова обърна специално внимание на финансовите притеснение - 45% се притесняват от финансови проблеми в бъдеще. По думите на Славкова по света няма такава тревожност по отношение на финансите, каквато има сред младежите в България.
Все пак в сравнение със страните от Запада 50% от младите хора у нас разчитат на семейството, като основа за спокойствие и стабилност, а 70% посочват, че приятелите са от изключително важно значение за менталното здраве, тоест няма драматични нива на изолация на младите хора за разлика от страните на Запад, където данните са тревожни.
Относно споделянето на трудности и притеснения Евелина Славкова отчита, че честота на споделяне на проблемите е нормална, като 27% от младежите са посочили, че се притесняват от споделяне на проблемите и притесненията си, за да не бъдат критикувани и подигравани.
65% са отбелязали, че изкуството влияе положително върху психичното здраве, като дяловете са равни и при мъжете, и при жените, особено тези между 15-19 и 20-25 години са с най-големи дялове.
25% от българските младежи са се сблъсквали с физическа агресия, като в тази категория мъжете доминират. Агресията в интернет също се посочва като форма на насилие, с която често се сблъскват младежите, както и сексуалното такова. 10% са се сблъсквали с форма на домашно насилие.
Относно формите на зависимости, които имат или са имали, като най-голям процент младежите са посочили, че това е алкохола, включително и в групата между 15 и 19 години. Хранително разстройство, хазарт и залози, наркотици, хапчета и упойващи вещества - това са най-големите дялове на зависимости, които са посочили участниците в изследването.
Психологичните трудности младите хора предимно споделят със семействата си - 50%, след това са приятелите - 40%, и само 2% са потърсили професионална помощ на психолог.
80% от младежите не са запознати с това как държавата и НПО сектора може да ги подкрепи, ако има психологичен проблем. Едва 58 души са запознати как държавата може да помогне при такива трудности. 39% са запознати как да потърсят помощ при домашно насилие от неправителствения сектор.
В края на изследването младите хора са посочили, че искат повече и по-лесен достъп до програми, капмании, курсове за психологична подкрепа в училища, университети и на работното място. Според тях държавата има по-скоро ниска подкрепа що се касае до менталното здраве.
40% от младежите са отбелязали, че искат по-строги мерки срещу психическото насилие, включително и онлайн.
Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", отбеляза, че безработицата сред българските младежите е висока на фона на ЕС, а Пламен Димитров каза, че психоздравния статус на цялата нация е катастрофален и подчерта, че българските граждани нямат достъп до психологично здравеопазване.
USD
CHF
EUR
GBP
