Според 57% от българите най-значително увеличение на средствата в Бюджет 2025 трябва да е за здравеопазване. Това показва проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 20-28 февруари сред 1000 пълнолетни граждани

Посочва се, че здравеопазването е приоритет за абсолютно всички социални, демографски и електорални групи, като единствено при хората над 65г. е изместено от желанието за ръст на пенсиите.

На второ място, с почти равен дял - съответно 35% и 37% - са поставени изграждането и ремонта на пътната инфраструктура (безопасност на движението по пътищата) и пенсиите. Въпреки близките проценти в подкрепата, зад двата приоритета стоят различни социални групи. За инвестиции в инфраструктура настояват живеещите във всички типове населени места, освен в селата, където има най-много възрастни хора и пенсионери с ниски пенсии, които настояват за техния ръст.

"Алфа Рисърч" отбелязва, че симпатизантите на БСП в най-голяма степен (64%), но също и на двете ДПС-та (по около 47%) са основните, които приоритизират пенсиите пред инфраструктурата.

Развитието на инфраструктурата се подкрепя в по-голяма степен от младото и средното поколение, мъжете, хората с по-високи доходи, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ, "Възраждане" и ИТН.

На четвърто място с 20% се нарежда образованието и заплатите на учители и университетски преподаватели, като най-високо този приоритет се поставя от висшистите, анкетираните с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и ИТН.

Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото наследство, са поставени като приоритети от по 10% от анкетираните. За ръст на средствата за МВР в Бюджет 2025 настояват едва 3.7% от анкетираните (7.7% от избирателите на ГЕРБ и около 3% от избирателите на останалите коалиционни партньори). Малко под 8 % пък биха желали да има по-висок ръст на средствата за други сектори.

Проучването показва, че въпреки различията за разпределението на средствата по пера, което сблъсква социални и политически приоритети, сред българите съществува много висока степен на единодушие по въпроса "трябва ли харчовете на държавата да се разпростират според това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи?".

"Държавата трябва да изразходва за доходи, социални плащания пр. толкова, колкото може да си позволи и не трябва да се допуска нарастване на инфлацията, дефицита и дълга" - това твърдение подкрепят 66% от запитаните. На противоположната позиция, "държавата трябва да изразходва колкото е необходимо за увеличаване на доходи, социални плащания и пр., дори това да означава по-високи инфлация, дефицит и дълг" са 25% от анкетираните. 9% пък не могат да преценят коя финансова политика е по-подходяща за страната.

"Алфа Рисърч" отбелязва, че разумната и балансирана фискална политика на държавата, подобно на тази на семейния бюджет, е предпочитаната от българите. Нито една социална или електорална група не поставя под съмнение този принцип. Нарушаването му от една или друга политическа сила може да бъде оправдано с всичко друго, но не и с "натиск от избирателите".