Гладът е най-сериозният проблем за най-бедните семейства в ромските квартали. Четири основни проблема формират ежедневната реалност за българските роми в кризата. Петото предизвикателство ще се развие сериозно през следващите месеци, прогнозират от фондация "Амалипе".
COVID-19 е най-сериозният стрес-тест за състоянието на обществата през последните десетилетия, включително за кохезията вътре в тях и показва неравенствата. Ромското общество е "на първа линия" по изключеност, пишат от организацията.
Екстремната бедност води до проблем с глада сред бедните, както и сред най-бедните и маргинализирани семейства и броят им се увеличава.
Преди мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса около 11-12% са били маргинализираните семейства в ромските квартали, според национално изследване на МТСП. Дори сред тях гладът не бе често срещан проблем. И необразованите успяваха да формират някакви доходи чрез "черна работа в сивата икономика", събиране на билки, отпадъци и други.
След като бе наложена социална изолация и блокиране на някои ромски квартали, много от жителите им могат да бъдат определени като "ниска средна класа". А за най-бедните гладът се превърна в реално ежедневно предизвикателство, пишат от организацията.
От Агенцията за социално подпомагане (АСП) и от Оперативната програма за храни предприеха мерки, но заради бюрократични проблеми тези мерки не могат да достигнат до най-маргинализираните семейства. Тези мерки не са решение на проблема, категорични са от "Амалипе".
На много места кметове и общински съветници отделиха от своите заплати или чрез общинските бюджети подпомагат част от най-нуждаещите семейства. Много от неправителствените организации и донорите, гурбетчиите, медиаторите и обикновени хора помагат на най-бедните семейства.
Кризата показа множество разнообразни форми на солидарност, които ангажират както по-богатите, така и по-бедните. Но всичко това показва също така липсата на системно решение на проблема. Гладът продължава да бъде проблем за много семейства в обособените квартали, включително и в по-малките селски махали. Нужен е системен отговор, категорични са от фондацията.
За дистанционното обучение, което от средата на март 2020 г. се предлага във всички български училища от организацията смятат, че е реална заплахата за засилване на сериозните различия в качеството на образование в различните училища. Десетки хиляди деца да не могат да се възползват от него. Основните пречки са липсата на подходяща интернет свързаност за много от семействата и особено липсата на подходящи устройства като таблети и други.
В същото време от Министерството на образованието направиха стъпки за разрешаването на проблема с интернет свързаността. В кварталите, където няма интернет МОН и два от мобилните оператори договориха безплатни Wi-Fi зони. До седмица ще бъдат изградени безжични (тип Wi-Fi) мрежи с отворен безплатен интернет достъп, които да обезпечат процеса на дистанционното обучение в тези райони. Така децата могат да изтеглят споделени учебни материали и да има обратната връзка между учители, ученици и родители.
Предвижда се да бъдат включени квартали в 7 града в Южна България. Това решение е частично и няма как да покрие всички зони, в които няма интернет свързаност.
Според организацията по-системното решение е възможността училищата да плащат интернета на учениците, които нямат възможност за времето на временно предписание на дистанционен учебен процес.
Големият проблем остава липсата на подходящи устройства (компютри, таблети). По данни на МОН между 35000 и 45000 ученици не притежават такива устройства. Проучване на Център Амалипе от месец март посочи, че в 200 училища с концентрация на ромски ученици над една четвърт от децата не разполагат с устройства. В някои от училищата 75% от децата нямат дигитални устройства.
За справяне с проблема от Център "Амалипе" и фондация "Заедно в час" започнаха кампания "Стара техника за ново начало", с която набраха и разпределиха 306 устройства за 27 училища. Очакваме да подкрепим поне още толкова.
Дарителски кампании не биха могли да покрият всички нужди във всички училища. Проблемът е системен и изисква системно решение. Първата стъпка за намирането на такова бе положена чрез разрешението училищата да закупят таблети или други устройства със средствата за материали, които получават за извънкласните дейности по проект Образование за утрешния ден.
От МОН подкрепят предложението на учители роми след среща с министър Вълчев на осми април. Необходимо е същата стъпка да бъде предприета и по проект "Подкрепа за успех". С нея директорите и училищата ще могат да създадат училищен фонд от устройства, които да използват за нуждите на дистанционното обучение.
Социална дистанция увеличава проблема с безработицата в цялата страна. Ромите са в още по-голяма степен уязвими заради ниското образование или липсата му.
От център "Амалипе" смятат, че през последните 7 г. има ръст на езика на омразата спрямо ромите и антиромските стереотипи и предразсъдъци. Те се позовават на изследвания от Отворено общество, според които:
-Ромите са най-нежеланото малцинство, което е най-често обект на език на омразата и на най-силни стереотипи и предразсъдъци;
- Налице е изключително тревожна тенденция за влошаване на отношението към ромите и за увеличаване на социалните дистанции: сравнение на резултатите от проучванията за периода 2008 - 2018-а година сочат, че до 2012 година българското общество постепенно е ставало по-толерантно в отношенията си към четирите посочени малцинства, включително към ромите. След 2012 година наблюдаваме рязък спад в изразяващите съгласие да съжителстват, да работят заедно и да учат заедно с представители на четири малцинства, особено с ромите. Тенденцията е толкова негативна, че нивата през 2018 година са по-ниски от тези през 2008-а.
От самото начало на извънредното положение социалните мрежи се изпълниха с клипове за неспазване на мерките за социално дистанциране в големите ромски квартали. Темата бе развита и от част от медиите, отчитат от центъра.
Според тях, самоинициатива на местни власти в някои от общините с големи обособени ромски квартали доведе до създаване на КПП - та и дори до блокиране на някои от тях. Националният кризисен щаб наложи подобна мярка само спрямо два от Софийските квартали след откриването на COVID 19 в тях.
В по-дългосрочен аспект, завръщането на много роми от Западна Европа ще доведе до нови предизвикателства относно записването на техните деца в училище, заетост и доходи на родителите. През последното десетилетие много голяма заслуга за намаляването на бедността и социалното напрежение в ромските квартали имаше именно миграцията и заетостта на много български роми в Западна Европа. Възможно е това да се промени през следващите месеци. Възможно е социално цунами в районите с най-голяма миграция и завърнали се мигранти, ако последните не намерят възможност за работа в България или в чужбина.
Завръщащите се от Западна Европа български роми са потенциал за развитие както на ромската общност, така и на цялото българско общество.
Много от тези хора имат формирани европейски ценности, оценяват важността на образованието и заетостта в легалната икономика, имат формирани трудови навици и не на последно място свободно говорят съответния език. Оставането на една част от тях в България може да има силно модернизационен ефект спрямо ромската общност, подобен на ефекта на българските градинари спрямо българите в селските райони в миналото.
Българският бизнес и икономика, които през последните месеци се оплакваха от липсата на работна ръка, могат много сериозно да се възползват от тези млади и в работна възраст българския граждани. За това ще е необходимо предприемането на целенасочени действия, категорични са от "Амалипе".
USD
CHF
EUR
GBP
