Най-негативни последици за имиджа на страната в международните медии носят публикациите, свързани с положението на малцинствата в страната, образованието, корупцията, атентата срещу Папа Йоан Павел и ядрената енергетика .

Това, както и фактът, че най-позитивни са публикациите за България в турските медии, а най-отрицателни в Македония и Чехия, стана ясно на представените днес резултати от изследването “Образът на България в чуждестрабнните медии”.

Количественото проучване е проведено от агенция “Маркет ЛИНКС” за периода 1 декември 2004 – 30 май 2005 г.и е част от комуникационната стратегия за присъединяването на страната към ЕС по проект на Българската медийна коалиция с подкрепата на Външно Министерство.

Предмет на изследване в първата част на изследването са чуждите публикации за България, а на втрората – отразените в българските медии коментари за страната ни в чуждата преса и електронни медии.

Темите, с които България печели червени точки според изследователите са безспорно туризма, културата, наукатадипломатическите отношения и цялостната външна политика.

Новите теми, с които страната ни все по-често влиза в световните хроники са присъединяването към ЕС и Делото в Либия.

Румъния е много по-интересна за чуждите журналисти, заяви присъстващия на конференцията швейцарски журналист Бернхард Оденхал.
Той отдаде това на факта, че северната ни съседка е много по-мистериозна и непозната, както и че там има по-сериозни проблеми.

Спорно е доколко категоризирането като “положителни”, “неутрални” и “негативни” за изследваните публикации, може да се приеме за обективно казаха чуждите кореспонденти, присъстващи на събитието. Според тях много често, отразявайки проблемни теми като корупцията или отношениети към малцинствата, целта е да се предизвика отношение сред обществеността в Европа, но и в България и да провокира решението им, заявиха те.

Труден е достъпът до българските политици, казаха още журналсистите от Германия и Швейцария, а Соломон Паси се е изказал неатрактивно и пестеливо след заплахите на Оли Рен за отлагане на присъединяването – много по-добре се е справил румънския му колега.

Според техни наблюдения когато се цитира информация за Румъния и България в западноевропейската преса, ¾ от случаите се цитират румънски официални лица исамо в ¼ от случаите-български.

Резултатите бяха представени от Румяна Бъчварова и коментирани от проф.Георги Лозанов и социологът Иван Кръстев.Те подчертаха, че е време за създаването на медийна идентичност на страната ни, тъй като резултатите не показват нито твърде добри, нито твърде тревожни факти, което ни оставя в един кюп със страните без идентичност. Интерсът на балканската преса към вътрешнополитическия живот в страната ни е традиционно висок, а най-заинтересовани освен нея, към случващото се в България, се оказват британските медии.