Постоянното замърсяване прави България едно от най-смъртоносните места за живеене.

Причината е, че въпреки годините усилия за подобряване на мониторинга и придържане към европейските стандарти качество на въздуха у нас остава лошо, пише информационният сайт на ЕС - euractiv.com.

Но проблемите на България не са изолирани и рефлектират върху основните притеснения за качеството на въздуха сред страните-членки на ЕС.

След присъединяването си към Евросъюза през 2007 г., България е постигнала стабилен прогрес в подобряването на екологичния мониторинг и приемането на правилата за качеството на въздуха, водата и околната среда. Според анализатори обаче, тези стъпки са последвани от несериозно прилагане и пренебрегване от националните и европейските власти.

„Ние имаме много добри закони и мониторингови системи по места, но най-големият проблем е, че нямаме държавна агенция, която може да наложи законите", казва Георги Стефанов от природозащитната организация WWF и допълва: „Имаме всичко, освен прилагане".

Лошото качество на въздуха има смъртоносни последствия както в България, така и в Румъния. Двете страни отстъпват само на Армения в класацията за най-висока смъртност поради замърсен градски въздух, сочи доклад на Програмата за развитие на ООН (ПРООН).

Според разпространения на 2 ноември доклад годишната смъртност заради лошото качество на въздуха в Румъния е 439 човека на милион души, а в България - 437. България обаче води в Европа по интензивност на замърсяването на въздуха и се намира сред първите 50 най-замърсени страни в света. В доклада са включени 187 държави.

В Европа единствено Армения е с по-висока от двете членки на ЕС годишна смъртност в това отношение - 882 души на милион умират заради замърсения въздух в страната, чието население е 3 милиона души.

Все още България има много път да извърви в прилагането на националните закони и правилата на ЕС за опазване на въздуха. Миналата година Комисията предупреди страната заради високите нива на серен диоксид, който се отлага в киселинните дъждове, а във високи концентрации може да доведе до сериозни респираторни проблеми.

Георги Стефанов от природозащитната организация WWF съобщи, че редовно подава жалби до властите в София заради нерегламентирани палежи на отпадъци и автомобилни гуми.

Старите автомобили - предимно внасяни втора ръка от други страни-членки на ЕС - също допринасят за градския смог.

Стефанов вижда малко политически решения и много политическа енергия за икономически растеж и създаване на работни места.

„Никой от нашите политици не свързва замърсяването на въздуха със здравето", посочва Стефанов. По думите му Европейската комисия е прекалено безучастна в прилагането на правилата за качеството на въздуха и на други, свързани с околната среда.

„Те чакат, чакат, чакат докато стане прекалено късно", казва в заключение екоактивистът.