България затяга контрола над цигарите, но остава либерална за алкохола

България се нарежда на 22-ро място от 30 страни в тазгодишното издание на Индекса на държавата бавачка - класация, която измерва степента на държавна намеса в личния избор на гражданите по отношение на храни, алкохол, безалкохолни напитки и продукти, съдържащи никотин, съобщава Институтът за пазарна икономика.

Анализът сочи, че България се нарежда сред държавите с по-свободен режим, особено що се отнася до храненето и употребата на алкохол. Същевременно страната затяга контрола върху продуктите, свързани с никотин - както чрез високи данъци, така и чрез предлагани забрани.

Най-ниска държавна намеса при храни и напитки

В категорията "Храни и безалкохолни напитки" България е на последно място (29-то, заедно с още няколко страни), което в този индекс означава най-свободен режим. В страната няма допълнителни данъци върху подсладените напитки или определени храни нито ограничения за вендинг автомати или промоции, както и за рекламата на храни.

Здравната комисия впрегна 4-ма министри да спират вейповете

пирането на предлагането, продажбата и рекламата на електронни цигари, вейпове, дъвки, бонбони и други

Алкохол: Свобода с известни ограничения

При алкохола страната е на 21-во място, което я поставя в долната - по-либерална - част на класацията. Данъците (акцизите) върху бирата и спиртните напитки са сравнително ниски, а върху виното изобщо липсват. Освен това България не прилага минимални цени или забрани за излагане на алкохол в магазините на дребно, а ограниченията върху рекламата са умерени - с известни рестрикции само за спиртни напитки в ефира.

Строг режим при пушенето и вейпинга

Най-силна държавна намеса се наблюдава в категорията "Тютюнопушене", където България е на 11-о място, което я поставя в групата на по-рестриктивните държави. Забраната за пушене на закрито е строга, обхваща и работни места, и заведения, а автоматите за цигари са забранени. Рекламата е почти изцяло ограничена, а в последните години и контролът върху прилагането на забраните е значително засилен.

Особен интерес представлява и категорията "По-безопасен никотин", където попадат електронните цигари, никотиновите паучове и нагреваемият тютюн. България е на 22-ро място, но тенденцията е към по-строги мерки. Въведен е висок акциз върху течностите за електронни цигари, който се очаква да се повиши още до 2029 г. Освен това през февруари 2025 г. беше внесено предложение за пълна забрана на вноса, продажбата и разпространението на вейпове, което вече е прието на първо четене в парламента, отбелязват от ИПИ.

Цената на цигарите скача от 1 май

Увеличението ще е средно с 40-50 стотинки

Тенденции в Европа: повече контрол, по-малко свобода

Общият преглед на Индекса за 2025 г. показва, че тенденцията към държавна намеса в личния избор се задълбочава в почти всички страни. Начело на класацията - т.е. най-рестриктивните държави - отново са Турция, Литва и Финландия. В тези страни се прилагат строги забрани за ароматите при електронните цигари, високи данъци върху алкохол и тютюневи изделия и ограничения в рекламата и промоциите.

В Обединеното кралство и Белгия се подготвят допълнителни забрани - включително за вейпове за еднократна употреба и реклама на определени храни. В същото време либерализация почти липсва - с изключения като Швеция, където е намален данъкът върху снус (бездимна алтернатива на тютюна).

Употребата на наркотици и алкохол - от любопитство и скука

13% от населението на възраст 15-64 г. е употребило наркотици

Има ли ефект от политиките на "държавата бавачка"?

Индексът поставя под въпрос ефективността на рестриктивните политики. Според данните няма връзка между високите нива на държавен контрол и по-добрите здравни резултати - нито по отношение на продължителността на живота, нито на нивата на тютюнопушене и консумация на алкохол. В същото време тези политики водят до високи разходи, насърчаване на сивата икономика и ограничаване на личната свобода.

Индексът на държавата бавачка се изготвя от 2016 г. насам и сравнява 30 европейски държави. Методологията включва десетки индикатори в четири основни категории: алкохол, тютюн, по-безопасен никотин и храни/напитки. Всяка политика, която ограничава избора, повишава цените или създава неудобства за потребителя, се отчита и натежава в крайната оценка.