В своя позиция до медиите, българските работодатели Асоциацията на индустриалния капитал в България-АИКБ и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България-КРИБ, изразяват огромна загриженост от извършеното вчера според тях нарушение на законите и правилата за водене на социален диалог в Република България, осъществено посредством внасянето на пакет от предложения за законодателни промени от страна на Омбудсмана на Републиката и КНСБ.
Коментират, че всички предложения за промени в трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в България да бъдат предварително обсъждани в Националния съвет за тристранно сътрудничество - процедура, която според тях е грубо нарушена с вчерашния акт на Омбудсмана и КНСБ.
АИКБ и КРИБ считат, че "употребявайки атрактивния термин "модерно робство", Омбудсманът и КНСБ съзнателно, преднамерено и дори злонамерено извършват подмяна на тезиса. Наричайки определени нарушения (които работодателските организации винаги са порицавали) с название, на което в законодателството на друга европейска държава съответстват изключително тежки престъпления, като реално робство, сексуална експлоатация, взимане на органи за трансплантация, получавате на услуги с насилие, експлоатация на деца и уязвими хора, инициаторите на въпросните законодателни промени преднамерено демонизират и стигматизират цялата общност на предприемачите в България."
За работодателите този подход е изключително неприемлив, той минира социалния диалог, саботира го и единствено създава напрежение между социалните партньори и институциите в лицето на Омбудсмана.
Безпрецедендно е предлагането на изменения в Кодекса на труда, без те да бъдат обсъдени с едната група социални партньори, допълват от двете организации.
"Българските работодатели изразяват своето абсолютно недоумение и остро възмущение от факта, че една държавна институция погазва по безпрецедентен начин духа на закона и утвърдената в страната практика с това действие", заявяват АИКБ и КРИБ.
В България не съществува на практика съществен проблем със забавянето на плащането на работни заплати, с изключение на изолирани случаи, против които работодателите категорично се обявяват. Доказателство за това е, че при 30 милиарда лева изплатени работни заплати размерът на забавени плащания е едва 30 млн. лева, т.е. едно на хиляда, коментират работодателите.
АИКБ и КРИБ считат, че тиражираната в медиите информация по отношение на конкретните разпоредби във внесения вчера пакет предложения за законодателни промени поражда сериозни притеснения и опасения, тъй като крие рискове от възможни злоупотреби и изнудвания, както и чувствително влошава бизнес средата и условията за осъществяване на инвестиции и стопанска дейност в страната.
В своята позиция, работодателите дават и няколко конкретни примера в това направление:
- Възможността на работниците да започнат процедура по несъстоятелност срещу работодателя при две неплатени работни заплати - може да бъде ползвана за насилствено придобиване на жизнеспособни предприятия, посредством нарочно забавяне на плащания към тях на ключови клиенти;
- Преместването на вземанията на работниците на първо място сред привелигированите кредитори заплашва на практика да торпилира устойчивостта на банковата система в България, като едновременно създава условия за злоупотреби посредством съглашателство на работодатели и техни работници и служители и обезстойностяване на гаранциите за отпускане на кредити;
- Влошаване на условията за правене на бизнес при недопускане на фирми до участие в конкурси за обществени поръчки, които поради временни затруднения бавят изплащането на възнаграждения и по този начин - задълбочаване на затрудненията им до степен на криза и фалит.
Национално представителните организации на работодателите считат, че винаги са отстоявали и насърчавали коректния социален диалог и спазването на законите в сферата на трудовоправните и социалноосигурителните отношения.
Също така смятат, че "са се доказали като отговорен партньор в социалния диалог - и на национално, и на европейско равнище и настояват да не се допуска това грубо нарушение на световната и европейска практика, като призовава всички отговорни и засегнати институции да спазят българското законодателство."
В частност, призовават председателя на 44-то Народно събрание на Република България г-н Главчев незабавно да откаже приемането на пакета предложения и да настоява за неговото оттегляне и евентуално внасяне по установения ред , тоест след обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В заключение, работодателите напомнят, че "подобни популистки действия ерозират доверието в българската държава, както на българските, така и на чуждестранните инвеститори и поставят риска България да бъде сочена като негативно изключение в рамките на Европейския съюз."