395 690 лица са декларирали, че са променили мястото си на живеене у нас през периода от 2011 г. до 2021 г. Жените мигранти са 213 558 или 54%, а мъжете са 182 132 на брой.

Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) към 7 септември 2021 година.

Най-висок дял на мигранти са лицата на възраст между 25 и 34 години или 26.1%, докато с най-нисък дял са лицата на 80 или повече навършени години- 2.8%.

През десетте наблюдавани години 46.6% от мигриралите лица на 15 или повече години са със завършено средно образование, докато тези с висше са 40.1%. Най-нисък дял имат лицата без образование- 1.2%.

Снимка 598141

Източник: НСИ

Българите променили местоживеенето си между 2011 г. и 2021 г. са 59.8 на всеки хиляда души, следвани от лицата самоопределили се към друга етническа група, които са 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група - 24.3 на хиляда души.

В рамките на страната от един град в друг 224 хил. души са променили местоживеенето си през периода 2011-2021 година, което е 56.6% от всички мигрирали лица. От градовете в селата са се преселили 88 хил. души или 22.1%, докато от селата към градовете- 62 хил. или 15.6%. Най-малко мигрирали има между селата, а именно 22 хил. души или 5.7%.

Снимка 598140

Източник: НСИ

Лицата заселили се в населено място в същата област, в която са живеели са 139 931 души или 35.4% от всички мигранти за 2011-2021 г. Заселилите се в градовете са 49%, а в селата в областта са 51%.

Мигриралите в населени места извън областта, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6%, от които 84.9% са се заселили в градовете, а 15.1% - в селата на други области.

Най-висок е относителният дял на мигриралите извън границите на областта, в която живеят, в областите София (столица) - 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас - 51%, и Пловдив - 44.7%.

Данните на НСИ към 7 септември 2021 г. сочат, че през периода 1980 - 2021 г. 354 138 лица са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година и са се завърнали в България през същия период.

С отварянето на границите на страната след 1989 г. се наблюдава постоянно увеличение на броя на българите, които напускат България и пребивават в чужбина, а успоредно с това се увеличава и броят на завръщащите се в страната.

Българските граждани, завърнали се в страната през наблюдавания период, са 314 285, или 88.7% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а жените - 149 452 (47.6%).

От завърналите се в страната най-висок е делът на лицата на възраст между 40 и 49 години към 7 септември 2021 г. - 20%. Етническата структура на завръщащите се български граждани е сходна с етническата структура на населението - 84.5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.

Най-много български граждани са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил., или 14.9%, следва Германия - 41 хил., или 13.1%, Испания - 27 хил., или 8.7%, и Гърция - 27 хил., или 8.5% от пребивавалите в чужбина. Най-голям е потокът на завърналите се в страната български граждани през 2020 и 2021 г. - 49 377 души.

Снимка 598142

Източник: НСИ

От тях всеки трети се е установил в областите София и Пловдив - съответно 26% и 10%. Най-нисък е този дял за областите Видин (1.1%) и Смолян (0.9%).

Чуждите граждани, пристигнали в страната през наблюдавания период, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51.3%, а жените - 15 030, или 48.7%. Преобладават гражданите на страни от Европа - 77.4%, и Азия - 17.8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София - 33.4%, Варна - 13.8%, и Бургас - 11.5%.