Близо 6.5 млн. души е българското население към края на 2023 г.

Към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души. Мъжете са 3 097 698 или 48.1%, а жените - 3 347 783 или 51.9%. Гражданите на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23.8% от населението на страната, а децата до 15 години са 911 025, или 14.1%. Това показва доклад на Националния статистически институт (НСИ) за население и демографски процеси през 2023 г.

В страната продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, увеличава се броят на живородените деца и намалява броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите.

Източник: НСИ

В регионален аспект делът на хората на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин с 31.3%, Габрово - 30.3%) и Смолян - 28.9%. Общо в 22 области този дял е над средния за страната. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9% от населението на областта. За общо 17 области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%. През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%.

Към края на миналата година общият коефициент на възрастова зависимост в страната е 61.0%, или на всяко лице в зависимите възрасти - под 15 и над 65 години, се падат по-малко от две лица в активна възраст. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 57.6%, отколкото в селата - 71.3%.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.6 години през 2002 г. нараства до 45.2 години в края на 2023 г. Населението в трудоспособна възраст към 31 декември е 3 769 хил. души, или 58.5% от населението на страната,

Източник: НСИ

Към края на 2023 г. в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5 %, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5 % от населението на страната. Населените места са изчислени на 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 201.

С население над 100 хил. души са 6 града в страната, в които живеят 35.2% от населението на страната. Към края на миналата година страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. 51.5% от населението на страната живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 664 хил. души, или 10.3% от населението на страната.

Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната, или 36.5%.

Източник: НСИ

През 2023 г. са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко спрямо предходната години, докато броят на разводите е 9 088, или с 437 по-малко от регистрираните през 2022 г.

През 2023 г. броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59.8% от всички раждания. В страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 или 99.5% са живородени. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица), Ямбол - по 9.9‰, и Пловдив - 9.7‰.

Броят на жените във фертилна възраст, от 15 до 49 навършени години, е 1 269 хил., като спрямо предходната година намалява с 9 хил., а спрямо 2012 г. - с 356 хиляди.

Източник: НСИ

През 2023 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 107 836 лица. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 15,8%, лицата на възраст 15 - 64 години - 66.3%, а тези на 65 и повече години - 17.9% от мигриралите. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" с 36.1%, последвано от направлението "град - село" с 34.3%) и "село - град" - 20.1%. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали област София (столица) за свое ново местоживеене, или 15 319 души.

Общо 15 227 са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия, където са се преместили 18.1%, Обединеното кралство - 16.9%) и Франция - 8.4%.

Междувременно 56 807 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2023 г. е положителен - плюс 41 580 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е 6.4‰.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.8 ‰. Естестеният прираст представлява разликата между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.

През 2023 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-27 през 2022 г. е минус 2.9‰.

Броят на умрелите лица през 2023 г. е 101 006, а коефициентът на обща смъртност - 15.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 17 808, или с 15.0%.

Показателят за преждевременна смъртност, като относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на починалите, през 2023 г. е 20.1%. Наблюдава се увеличение спрямо предходната 2022 г., за която са изчислени 19.2%.

НСИ: През 2023 г. най-много студенти са завършили в сферата на здравеопазването

Средният брой деца в една самостоятелна детска градина за страната е 119