На 24 юни църквата празнува рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. В нашите празникът е известен като Еньовден, а християнските традиции се преплетени с езически обичаи.

Смята се, че на този ден слънцето изгрява много рано, изкъпано в "жива вода", преобръща се три пъти и се връща назад. Казва се още, че "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг", което намеква за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето вече започва, макар и бавно, да слиза към хоризонта.

Според народните вярвания всички болести на Еньовден се къпят в "жива вода" и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави голям венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Задължително се берат билки, тъй като през нощта срещу Еньовден те придобиват лечебна сила.

Според преданията на всички балкански народи тази нощ е населена със самодиви и митични същества. Магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена "мамница", отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си.

В Южна България е разпространен обичаят "Еньова буля". В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в "мълчана вода", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство.

Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.