Българското законодателство забранява на фирмите - посредници да изискват каквито и да е суми от търсещите работа лица, припомнят от ГИТ.

Искането на различни суми под формата на такси и други услуги при оферти за осигуряване на работа в чужбина е един от най-сериозните белези за измама.

Други сигнали за измама са, когато обещаващите работа отказват среща на живо с търсещите работа и комуникацията се води само онлайн или по телефон, като се изисква превеждане на пари по сметка. Срещите се уговарят на публично място, вместо в офис или на други места, които не са офиси.

При използване на фирми - посредници, и на предприятия, които осигуряват временна работа, трябва да се направи справка в специалните регистри дали те имат регистрация в Агенцията по заетостта. Списъците са публични на сайта на Агенцията.

При наемане на лица с цел командироване в чужбина, трябва да се провери дали предприятието, което командирова има същата дейност и в България. Ако то не развива такава и се сключва договор с лицето само за да бъде то командировано в чужбина, това също е сигнал за измама.

Ако фирма посредник осигурява работа, трябва да има сключен посреднически договор между фирмата и търсещото работа лице, който трябва да съдържа задължително клаузите, регламентирани в Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Служителят трябва да бъде предварително запознат с условията на работа в държавата, където ще бъде изпратено, и с данните на работодателя. То трябва да тръгне от България със сключен трудов договор с работодател в приемащата държава, преведен на български език.

Най-често се изготвят двуезични договори, в които трябва да бъдат уговорени условията на заплащане, продължителността на работния ден, почивки и отпуски, и др. Тези условия трябва да бъдат поне минималните за приемащата държава. В договора трябва да се упомене и за чия сметка са разноските по пътуването и други разходи. Задължителните клаузи в този трудов договор са регламентирани в чл. 30 от Наредбата.

При командироване работодателят трябва да сключи допълнително споразумение с работника или служителя, което трябва да съдържа задължително условията, разписани в чл. 2 на Наредбата.

От Инспекцията по труда в последните години отчитат, че работници и служители се изпращат в чужбина основно чрез командироване. Сигналите, които постъпват в Инспекцията, касаят най-вече неспазено изискване възнагражденията да бъдат равни поне на минималните в приемащата държава.

При използване на фирми - посредници, едно от най-честите установявани нарушения е липсата на трудов договор с работодател от приемащата държава, който трябва да бъде предоставен на лицето преди заминаването.

Друго често нарушение е, че посредниците или предприятията, които осигуряват временна работа, или работодателите, които командироват свои работници и служители, не ги информират за условията на труд и заплащане в приемащата държава. Тези задължения са описани в нормативните документи.

Напоследък са получени няколко сигнала от работещи в Чехия, Словения, Словакия и Германия лица, които сами са си намерили работа. Местните работодатели не са им изплатили заработените възнаграждения.

В тези случаи ИА ГИТ информира местните контролни органи за извършване на проверка по компетентност. За да бъде изпратено такова искане и потърсено съдействието на компетентните контролни органи на съответната държава обаче е необходимо потърпевшите да предоставят максимално повече данни за работодателя. Сред тяха са сключени трудови договори, платежни и други документи, касаещи трудовите им взаимоотношения, каквито често не се предоставят в сигналите.