С наближаването на зимния сезон се стига отново до проблема с изгарянето на дрехи, аксесоари и всякакви текстилни отпадъци за битово отопление. Последиците върху околната среда от това са сериозни, а използването на текстил вместо дърва в печките предизвика сериозни дискусии през миналия зимен период.
Проблемът с нелегалния внос на дрехи втора употреба, използвани за отопление, е налице, но този бизнес има и друго лице - това на сортирането и повторното използване на облекла и обувки, както и на рециклирането им.
В България има центрове за т.нар. сортиране на дрехи втора ръка, които целят да стимулират повторното им използване. По думите на председателя на наскоро формираната Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ) Седвалин Спасов все още обаче масово българите оставят ненужните им дрехи до контейнерите за смет, като смятат, че така непотребното им облекло ще бъде от полза за някой друг. Проучване на асоциацията показва обаче, че често те попадат на нерегламентирани сметища или се горят за отопление.
Къде у нас има контейнери за събиране на стари дрехи?
По време на пресконференция на асоциацията Спасов обясни, че дейността на фирмите от бранша включва освен внасяне на стока от Европа и събиране на дрехи в страната. От 2018 година компаниите, които са членки в АПТДВУ, поставят контейнери за текстил на площадки и паркинги на търговски обекти. Общините, където вече това събиране на текстилни стоки е факт, са Стара Загора и Бургас. От управителният съвет посочват, че се работи по въпроса все повече общини да се включат в събирането на такива ненужни вещи.
Контейнерите са абсолютно идентични с тези, които са поставени от Български Червен кръст в цялата страна.
След събирането им, дрехите се откарват до центрове за сортиране. В България има такива във Варна, избрана стратегически заради пристанището, което улеснява транспортирането. Друг такъв център има в Костинброд.
Пристигналите там дрехи се сортират на различни категории, като над 70 % могат да се използват повторно. От тях 1/3 се продават в магазини в Европа, САЩ и Канада, а останалите се изнасят за страни в Африка, Азия и Латинска Америка. От другата част 15% се пренасочват за рециклиране, 10% биват преработвани за памучни парцали за промишлеността и едва 3% се депонират.
От къде идва идеята?
Системата, която действа у нас, е взаимствана от т.нар. Скандинавски доброволен ангажимент. Според него желаещите да събират дрехи трябва да се регистрират. Общините са длъжни да предоставят площадки, където фирмите, събиращи текстилните стоки, да позиционират контейнерите си. Броят на площадките се определя от броя на живеещите в дадено населено място. "Общините имат интерес да го правят, защото си спестяват разходи по депонирането", обясни Спасов.
От друга страна процесът по събиране, сортиране и повторна употреба на старите дрехи е добър пример за така популярната идея за кръгова икономика. Тя насърчава максималното използване на суровините и преработването им в полезен ресурс, който отново да влезе в употреба преди да бъде изхвърлен.
Сред българите тази идея все още не е така широко разпространена. Според проучване на ESTAT младата част от населението е по-склонна да рециклира. 67% от гражданите заявяват, че биха рециклирали дрехите си в специализираните контейнери, като от тях броят на ентусиастите над 50-годишна възраст е доста малък. От пазаруващите втора ръка 95% одобряват рециклирането на дрехи, а 65% биха взели участие в него, сочат още изчисленията.
USD
CHF
EUR
GBP
