Народно събрание отвори врати за граждани по повод 140 години от първото заседание на Учредителното събрание. Денят на отворени врати е част от инициативите за отбелязване на годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
Председателят на парламента Цвета Караянчева посрещна първите посетители и показа как се натиска звънецът на властта. Граждани се бяха наредили на опашка от сутринта, за да видят къде и как работят народните избраници. Тя разказа на посетителите за Учредителното събрание, показа им оригинала на Търновската конституция и лични вещи свързани с учредителите, както и на Петко Славейков.
Председателят на парламента покани посетителите в пленарна зала и да седнат на депутатските кресла, разказа им и как пишат закони и какво представлява един депутатски работен ден.
"Децата са продължителите на строителите на съвременна България, 10-ти февруари е знаменателна дата, това е денят, в който преди 140 години е открито Учредителното събрание в Търново. Нашата цел е тази година да популяризираме българската Конституция и учредителното събрание сред гражданите. Преди 140 години нашите предци са приели един от най-демократичните основни закони в Европа", обясни председателят на парламента Цвета Караянчева.
Преди 140 години, с приемането на Търновската конституция се полагат основите на независимото Княжество България.
Приета е от Учредителното събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Велико Търново. Първите български депутати са 229, някои от които са избрани от населението, а други участват по право или са назначени от руския императорски комисар.
Първоначалният проект за "Органически устав" е изготвен в канцеларията на Временното руско управление, съгласуван с български общественици и руската имперска комисия. В него се предвижда силна монархическа власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз.
При обсъждането на проекта в Учредителното събрание възникват остри несъгласия между либерали (младите) и консерватори (старите) и след бурни дискусии са внесени съществени промени.
Приет е принципът на всеобщо избирателно право за навършилите 21 години мъже; отхвърлена е възможността да има и назначени народни представители; утвърден е еднокамарен парламент.
Приети са и редица други либерално-демократични принципи: забрана на титли, всякакви отличия (освен военните), разделянето на съсловия; неприкосновеност на частната собственост, забрана на непредвидени в закона наказания и извънредни съдилища, както и на мъченията и на конфискуването на имот и др.
Постановява се първоначалното образование да бъде задължително и безплатно, пълна свобода на печата, забрана на цензурата.
Въпреки някои по-късни изменения, разширяващи правомощията на монарха, Търновската конституция е сред най-демократичните основни закони на своето време. В протоколите на Учредителното събрание е записано, че за столица на Княжество България е избрана София.
След няколко изменения и отменяния, тя остава в сила до 1947 г.
USD
CHF
EUR
GBP
