Народно събрание отвори врати за граждани по повод 140 години от първото заседание на Учредителното събрание. Денят на отворени врати е част от инициативите за отбелязване на годишнината от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.

Председателят на парламента Цвета Караянчева посрещна първите посетители и показа как се натиска звънецът на властта. Граждани се бяха наредили на опашка от сутринта, за да видят къде и как работят народните избраници. Тя разказа на посетителите за Учредителното събрание, показа им оригинала на Търновската конституция и лични вещи свързани с учредителите, както и на Петко Славейков.

Председателят на парламента покани посетителите в пленарна зала и да седнат на депутатските кресла, разказа им и как пишат закони и какво представлява един депутатски работен ден.

"Децата са продължителите на строителите на съвременна България, 10-ти февруари е знаменателна дата, това е денят, в който преди 140 години е открито Учредителното събрание в Търново. Нашата цел е тази година да популяризираме българската Конституция и учредителното събрание сред гражданите. Преди 140 години нашите предци са приели един от най-демократичните основни закони в Европа", обясни председателят на парламента Цвета Караянчева.

Преди 140 години, с приемането на Търновската конституция се полагат основите на независимото Княжество България.

Приета е от Учредителното събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Велико Търново. Първите български депутати са 229, някои от които са избрани от населението, а други участват по право или са назначени от руския императорски комисар.

Първоначалният проект за "Органически устав" е изготвен в канцеларията на Временното руско управление, съгласуван с български общественици и руската имперска комисия. В него се предвижда силна монархическа власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз.

При обсъждането на проекта в Учредителното събрание възникват остри несъгласия между либерали (младите) и консерватори (старите) и след бурни дискусии са внесени съществени промени.

Приет е принципът на всеобщо избирателно право за навършилите 21 години мъже; отхвърлена е възможността да има и назначени народни представители; утвърден е еднокамарен парламент.

Приети са и редица други либерално-демократични принципи: забрана на титли, всякакви отличия (освен военните), разделянето на съсловия; неприкосновеност на частната собственост, забрана на непредвидени в закона наказания и извънредни съдилища, както и на мъченията и на конфискуването на имот и др.

Постановява се първоначалното образование да бъде задължително и безплатно, пълна свобода на печата, забрана на цензурата.

Въпреки някои по-късни изменения, разширяващи правомощията на монарха, Търновската конституция е сред най-демократичните основни закони на своето време. В протоколите на Учредителното събрание е записано, че за столица на Княжество България е избрана София.

След няколко изменения и отменяния, тя остава в сила до 1947 г.

Павлова с паралел между Търновската конституция и Европредседателството

Павлова с паралел между Търновската конституция и Европредседателството

"Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани", с тези думи на екзарх Антим I би искала да преде щафетата за европейско бъдеще на Австрия