Филмовата общност настоява за публичност, независима проверка и реални гаранции за бъдещето на Националния киноцентър.
В тази връзка се организира протест на 17 септември от 8:30 часа пред Министерството на културата.
Подчертава се, че Киноцентърът в Бояна е инфраструктура, създавана с публични средства и труда на поколения български кинематографисти, която и днес осигурява работни места, привлича международни продукции и позволява България да присъства на световната карта на филмовата индустрия.
От филмовата общност считат, че това безспорно е една от най-скандалните приватизационни сделки и подчертават, че въпреки чутите позиции както от представители на Комисията по културата и медиите към Народното събрание, така и от министъра на културата, все още обаче не са предприети конкретни действия за независима проверка на приватизационния договор и за дългосрочна защита на Киноцентъра.
"Разполагаме с информация от изминалата седмица, че екип на Министерството на финансите не е бил допускан периодично до територия и земи на Киноцентъра за оглед на терен с претенцията, че не е държавен, а на Ню Бояна, въпреки че в справката от кадастъра е отбелязана държавната собственост. Ако тази информация бъде потвърдена, настояваме компетентните институции незабавно да изяснят кой е отказал достъпа, на какво основание и по повод на каква проверка или процедура е било поискано посещението", изисква се в позицията.
Предупреждава се, че оставащият срок е изключително кратък - 17 ноември 2026.
По този повод филмовата общност организира протест на 17 септември от 8:30 ч., по време на който публично ще бъде внесена подписката в защита на Киноцентъра. С наближаването на края на приватизационните ангажименти обществото трябва да получи ясен отговор на два въпроса:
- Изпълнени ли са действително всички задължения по приватизационния договор?
- Какво ще се случи със земята, сградите и филмовата инфраструктура след отпадането на договорните ограничения?
"Съгласно договора купувачът е поел ангажимент в продължение на пет години Киноцентърът, самостоятелно или съвместно с български и чуждестранни продуценти, да участва всяка година в продуцирането на не по-малко от два български пълнометражни игрални филма и 20 минути анимация. Това означава общо минимум 10 български пълнометражни филма и 100 минути анимация за петгодишния период.
Поет е и ангажимент за извършване на инвестиции в размер на най-малко 15,6 млн. евро в рамките на три години, от които поне 11,4 млн. евро още през първата година.
В продължение на 20 години дружеството не е имало право да се разпорежда със земята и сградите - чрез продажба, замяна, дарение, апорт, учредяване на право на строеж или ползване и други действия с прехвърлителен ефект - без предварително писмено разрешение от компетентния орган за следприватизационен контрол. Имало ли е подобни случаи на територията?", се пита в становището.
Това са сред най-съществените и най-лесно проверими задължения по договора. За всяко от тях трябва да бъде показано не просто формално отбелязване "изпълнено", а конкретното доказателство: кои произведения са създадени, кога, от кого, с какво участие на Киноцентъра, какви инвестиции са направени, в какви активи са вложени средствата и какъв процент от приходите е формиран от филмова дейност през всяка отделна година.
Отбелязва се, че през последните десетилетия редица предприятия, сгради, терени и елементи на обществена инфраструктура са били приватизирани с обещания за запазване на дейността, инвестиции и развитие. В част от случаите дейността впоследствие е била прекратена, сградите са разрушени, а земята - разделена, препродадена или използвана за съвсем други цели.
Особено болезнен пример според филмовата общност е приватизацията на държавното дружество "София филм", което стопанисва едни от най-разпознаваемите киносалони в столицата. Сделката е сключена на 1 октомври 2001 г. срещу цена от 4,7 млн. лв., като купувачът поема ангажименти за инвестиции в размер на 6 млн. лв. и за запазване на дейността за срок от 10 години.
Условията по договора обаче са нарушени само месеци след приватизацията, а дружеството впоследствие изпада във фалит.
Когато една културна инфраструктура бъде унищожена, разделена или застроена, тя практически не може да бъде възстановена. Загубата е необратима, предупреждава се в позицията.
Към момента няма публикувана независима оценка на сумата, срещу която би могъл да се придобие Киноцентърът. Според публично представена информация стойността му като действащ филмов бизнес е приблизително 45-50 млн. евро, а посочваната от собствениците цена, изчислена основно според стойността на земята, е около 180 млн. евро.
За сравнение, през 2026 г. беше съобщено, че изграждането на конкретен двукилометров участък от автомагистрала "Струма" ще струва приблизително 90 млн. евро, или около 45 млн. евро за километър.
"С други думи, според по-ниската публично посочена оценка държавата би могла да запази целия Национален киноцентър срещу сума, съпоставима със стойността на около един километър от този конкретен магистрален участък. Дори при значително по-високата стойност от 180 млн. евро говорим за еквивалента на приблизително четири километра", изтъква се в позицията.
Целият Киноцентър срещу цената на приблизително един километър магистрала. Това е реалният мащаб на избора, пред който е изправена държавата.
"Министерството на културата и "Ню Бояна Филм" АД заявяват, че приватизационният договор е изпълнен и че след изтичането му не се предвижда промяна в дейността на Киноцентъра.
Ако това е така, няма причина обществото да не получи достъп до доказателствата. Първо следва да бъде извършена цялостна проверка на учредяването на ипотеката върху терена и сградите на "Бояна филм" с площ около 302 дка, извършено във връзка с приключването на приватизационната сделка. Следва да бъде установено върху кои конкретни имоти е била вписана ипотеката, с какви идентификатори, площ и граници, за обезпечаване на какви задължения, в какъв размер и за какъв срок, както и дали обхватът на ипотеката е съответствал на действителната собственост и активите на дружеството към момента на нейното учредяване.
Отделно следва да бъде изяснено защо ипотеката се отнася до терен от приблизително 302 дка, а впоследствие в баланса и активите на дружеството се появява площ от около 335 дка.
Обществото има право да знае не само дали приватизаторът е подавал отчети, а дали написаното в тези отчети отговаря на действителността. Има право да знае как държавен имот от 582,68 дка е бил апортиран в "Аудиовидео Орфей", как министърът на културата днес стига до публичното заключение, че около 400 дка липсват от активите на това държавно дружество, какво е станало с всеки един от тези имоти и дали държавата е упражнила всички свои права за тяхната защита", подчертава се в позицията.
Филмовата общност настоява да бъдат публикувани: приватизационният договор заедно с всички приложения, анекси и последващи изменения; всички периодични отчети за изпълнението; констативните протоколи и резултатите от извършените проверки; документите, доказващи изпълнението на всеки отделен ангажимент; информацията за наложени санкции, дадени предписания или установени отклонения, ако има такива; актуална информация за собствеността, предназначението и устройствения статут на всички имоти на територията на Киноцентъра; графикът и резултатите от проверките за последните отчетни периоди.
Тя задава и въпроса какво защитава Киноцентъра след изтичането на приватизационния договор.
"Обещанието, че "нищо няма да се промени", не представлява правна гаранция. То не защитава територията при бъдеща продажба, разделяне на имотите, смяна на собствеността или промяна на инвестиционните намерения след 10, 20 или 100 години", изтъкват от гилдията.
Затова се настоява държавата незабавно да предприеме действия за:
- Независима и цялостна проверка на изпълнението на приватизационния договор, включително на всеки измерим ангажимент.
- Публикуване на договора, приложенията, отчетите и резултатите от всички проверки, при спазване на законовите ограничения за защитена информация.
- Запазване на фактическото и правното състояние на територията, докато проверката не приключи и не бъдат създадени дългосрочни гаранции.
- Приемане на устройствена и правна защита, която да запази земята, сградите и техническата база в цялост като инфраструктура за филмово производство.
- Изработване на държавен механизъм за дългосрочното опазване на Киноцентъра, включително чрез [придобиване/публично-частно партньорство/специален защитен статут/друг юридически механизъм].
- Публичен ангажимент с конкретни срокове и отговорни институции, а не единствено уверения за бъдещи намерения.
Въпросът е дали България ще запази инфраструктурата, с която може да създава собствено кино, да развива таланти и да разказва своите истории - или ще позволи тя постепенно да бъде превърната просто в недвижим имот.
"Киноцентърът не е терен. Киноцентърът е стратегическа инфраструктура за българската култура и икономика. И България има право да знае какво ще бъде неговото бъдеще", изтъква се в становището.
USD
CHF
GBP
