Омбудсманът Мая Манолова настоява потребителските спорове да бъдат премахнати от обхвата на арбитражния съд, съобщава БНТ.

Повод за искането на обществения защитник станали десетките жалби на граждани, които са осъдени от частни арбитражни съдилища, без да знаят.

Колекторските фирми, фирмите за бързи кредити и монополните дружества най-често се възползвали от сериозните пропуски в законодателството.

Арбитражните съдилища у нас са над 45. Само в едно от тях за година имало над 100 000 дела.

Осъден от частен арбитражен съд през 2013 г. обяснил на служителя на колекторската фирма, че няма как да плати за нещо, което нито е подписвал, нито е ползвал. Осъденият Антон Дончев получил ново обаждане през януари тази година. От него разбрал, че е осъден на арбитраж и делото е от август миналата година.

Мъжът твърди, че частният арбитражен съд го е осъдил за несъществуващи дългове към мобилен оператор. Дончев е осъден без да е бил уведомен и не е имал възможността да се защити. Нямал право да обжалва решението, въпреки че противоречало на всякаква логика, било без мотиви и нямало подписана арбитражна клауза. Решението обаче имало изпълнителна сила.

В закона нямало изискване кой може да създаде такъв съд, нито за квалификацията на съдиите.

От своя страна омбудсманът Манолова заяви, че могат да си направят арбитражен съд, който да носи името Велик Вселенски съд на омбудсмана и медиите. В него репортерите можели да бъдат назначени за арбитри, а операторите за деловодители и да започнат да съдят граждани, предложи още Мая Манолова.

Адвокатите на едно монополно дружество нямали пречка да бъдат съдии в арбитражен съд, занимаващ се ексклузивно с жалбите на клиенти на същото дружество. Енергийно дружество например задължавало клиентите да се съгласяват с това, ако подадат жалба срещу него.

Мая Манолова вече е внесла до премиера и парламентарната шефка Цецка Цачева предложените от нея промени в три закона.