Терористи, пришълци, нашественици, напаст, агресори - това са ключовите думи, използвани от видни политически фигури в 43-то Народно събрание, относно бежанците в страната.

Това показват резултатите от мониторинг-анализ на медийни публикации и стенограми от 43-то Народно събрание, касаещи въпроса с бежанците в България и употребяването на реч на омраза спрямо тях. Изследването е подготвено от Института за социална интеграция (ИСИ) и проследява кои са основните говорители и източници на езика на омраза спрямо бежанците, преминаващи или пребиваващи на територията на България.

"С груб език можеш да заявиш позиция, но не можеш да я защитиш. Една позиция не е по-силна, ако е нея присъства език на омразата", заяви председателят на Управителния съвет на Института за социална интеграция Катя Колева.

Причината езикът на омразата спрямо бежанците да присъства на дневния ред в България е, че в страната ни се създават нагласи, които се дължат на сложна комбинация от страхове. Това са страховете от терористични актове, организирана престъпност, икономическа конкуренция, страх от болести и епидемии, както и страх от неизвестното и непознатото.

Като друга причина за присъствието на страха на омразата спрямо бежанците в обществото ни беше посочена негативната нагласа за воденето на позитивен диалог и нежеланието за интеграцията на бежанците.

Според анализа на Института за социална интеграция политиците, които най-често са изказвали мнение по темата за бежанците в 43-то Народно събрание, са настоящият министър на отбраната Красимир Каракачанов, независимият депутат Велизар Енчев, Янаки Стоилов, премиерът Бойко Борисов, Светослав Белемезов, заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, Волен Сидеров, Цветан Цветанов и други.

Отчита се и силна медийна активност по въпроса с бежанците около изборите в страната - президентските от ноември 2016 г., както и парламентарните избори от 26 март тази година. Според анализа по време на предизборната кампания (в рамките на 23 дни) по темата има средно по 117 новини на ден. За равносметка, броят на информационните единици по въпроса след изборите на 26 март са средно по 73 на ден, което е значителен спад. Това показва, че темата с бежанците често се употребява за извличането на политически дивиденти от някои партии и говорители в страната.

Според Института за социална интеграция основните медии, които проповядват езика на омразата са тяснопартийните телевизии и печатни издания, както и медиите, свързани с патриотичните партии и организации.

Наблюдава се и засилване на речта на омразата в социалните мрежи. Все по-често хората могат да станат свидетели на групи в социалните мрежи, озаглавени например като "БЕЖАНЦИТЕ - ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ", "НЕ ИСКАМЕ ПРИШЪЛЦИ" и други. Интересно е и наблюдението, че когато напишем в търсачката "Гугъл" например "бежанците са", първите предложения на търсачката, които излизат пред потребителите, са "напаст", "нагли", "не са добре дошли" и други .

Изводите от проучването на ИСИ сочат, че в обществото ни бежанците обикновено не са действащи лица, а само обект на новини и изказвания. Тази тема започва да се превръща в основна в рамките на предизборни кампании.

Относно медиите - езикът на омразата спрямо бежанците е проблем, който се наслагва с времето, но медиите отказват да признаят, че влияят върху образуването на нагласи за възприемането на бежанците като заплаха. Според изводите от анализа медиите в страната ни вече са свикнали с езика на омразата спрямо бежанците. 

В изследването на Института за социална интеграция са взети предвид 5 572 информационни единици, в които са включени 355 медии, 18 групи в социалните мрежи и други. Анализа обхваща периода 4 март - 4 май 2017 г.