Младите българи са граждани на света

Младите посочват много по-често своята европейската идентичност. 40% от тях се чувстват граждани на света. Това обобщение открои проф. Петър-Емил Митев от Института по социология "Иван Хаджийски" по време на представяне на резултатите от проучването за нагласите на българската младеж 2018/2019 г.

По думите му откритостта на младежта към света в нараснала, а българските младежи вече отхвърлят дилемата между европейско и национално.

Професорът отбеляза, че вече не се наблюдават и различия по отношение на желанието на младите жени и мъже да мигрират. Той е категоричен, че за първи път в проучването се срещат толкова патриотични отговори.

Митев припомни, че през 1968 г. по време на първото голямо проучване, основен проблем е била миграцията от селата към градовете. На първо място като причина тогава е стоялa намирането на партньор, след това начинът на живот и на третото място като стимул са били парите.

По думите му обаче днес на първо място младите поставят свободата, следвана от печалбата. Според професора показателно е, че солидарността вече не е на дъното. Митев е категоричен, че това говори за по-голяма социалност на новото време.

Доц. Борис Попиванов от института oбърна внимание на факта, че намалява желанието за миграция.

Данните от изследването през 2018 г. показват, че 61% от младежта няма намерение да емигрира за повече от шест месеца в друга страна.

През 2002 г. отказът от емиграция е 14%, през 2014 той нараства до 47%, а 4 години по-късно 61% от младите са категорични, че не искат да напускат страната.

Свободата е първа ценност за 81% от българските младежи

Нараства броят на младежите, желаещи да сключат брак

Попиванов изтъкна, че материалната мотивация доминира при емигрирането. Стремежът им е за по-добро заплащане и по-добър стандарт, а най-желана дестинация е Германия, следвана от Великобритания.

Това е показателно и от проучването, в което става ясно, че 36% от българските младежи посочват като основна причина за емиграцията си подобряването стандарта на живот.

Като втора причина за евентуално напускане на страната те отбелязват по-високите заплати (25%), следвани от по-доброто образование, на което са заложили едва 15%.

Попиванов подчерта, че миграцията е все по-повлияна от европейската мобилност. 42% от младежите заявяват, че вече имат покана от някой близък да заминат.

Според него много тревожна е апатията на младите към политическия живот в страната. По думите му интересът им към политиката е катастрофално нисък. Едва 7% се интересуват и четат политически новини.

Той допълни, че основната причина младежта да не е представена в политиката, е мисленето им, че техният глас не се чува. 

Според изследването слабият интерес към политиката се намира в пряка връзка с разбирането за това, което представлява политиката и какво предлага тя. Удовлетвореността от демокрацията не е висока.

50% от младежите в България са категорични, че нямат желание за политическа кариера. 24% от тях са по-скоро негативно настроени, а 11% се колебаят. Едва 4% сред тях изявяват желание да участват в политиката.

"Забелязва се голямо съвпадение на възгледите на младите хора за политиката с вижданията на техните родители", разясни Попиванов.

Той потвърди, че Европа се е превърнала в образец за младите.

"Европа за тях е нереализираната България", смята той и допълва, че расте убеждението, че в България няма ред и сигурност.

Мария Гарбиел за миграцията: Споразумението с Турция промени играта

Цветанов се притеснява от популистки партии и 200 000 афганистанци в Турция

Доц. Сийка Ковачева от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", също е на мнение, че доверието в европейските институции е много по-голямо от това в българските.

Тя обясни какви са резултатите от проучването по отношение на свободното време на младите.

По думите ѝ при младите хора у нас доминират релаксиращите дейности. "Всеки пети младеж не чете изобщо в свободното си време, дори и тези с висше образование", посочи Ковачева.

Според данните само 10% спортуват редовно, а ¼ от тях не се занимават под никаква форма със спорт. 

Доц. Ковачева подчерта, че нашите младежи са значими консуматори на търговски продукти, като по-голямата част от тях пазаруват всеки ден. Честотата на пазаруване обаче не се определяла от финансовите възможности.

Като голяма пропаст сред младите Първан Симеонов от "Галъп Интернешенъл" определи отчуждаването.

Според него европейската интеграция се мисли като ценност и коректив на нашите институции.

По думите му сериозно впечатление прави разминаването на очакванията на младите за реализацията на пазара на труда и образованието, което получават.

Първанов подчерта като положителна тенденция от проучването сред младежите, връщането на индивидуалното махало към социалността.