56% от българите смятат, че 111-то място по свобода на словото в България е заслужено, а 18% са на мнение, че по-скоро е незаслужено. Данните представи политологът Димитър Ганев от "Тренд" по време на онлайн дискусия, посветена на резултати от национално представително проучване за обществените нагласи на българите към медиите в страната.
Хроничното недоверие на хората в медиите прозира в доста от въпросите.
18-29 годишните и 70-годишните са групите, които хранят най-сериозна дистанция от въпросите и най-малко се интересуват. При 48% от анкетираните няма промяна в доверието към журналистическата работа през 2020 г.: 8% заявяват, че имат доверие, а 29% от запитаните имат по-ниско доверие.
54% от анкетираните вярват на частни телевизии, 38% на обществените медии, на социалните мрежи вярват 31%, на интернет 31%, на общественото радио вярват 17% от запитаните, на частните радиостанции вярват 14%, а на списанията и вестниците се доверяват 10%. Най-високо доверие имат медиите, които най-често са гледани.
51% от респондентите се чувстват добре информирани за актуалната политическа обстановка през 2020 г., 20% не са информирани, 14% отлично са информирани за политическата обстановка у нас. Най-слабо информирани за политическата обстановка в България остават са най-младите.
За здравната обстановка в страната данните са сходни - 57% от запитаните са информирани, 15% по-скоро не са информирани, 16% са добре информирани. За актуалната здравна обстановка у нас хората се информират от частните медии, обществените телевизии, социалните мрежи, интернет, новинарските портали, общественото радио, частните радиостанции, списания и вестници.
Медиите трябва да имат необходимото ниво на критичност по отношенията на политиката и трябва да играят ролята на коректив. За това настоя депутатът от ГЕРБ Тома Биков, според когото медиите са част от обществото и от политическия дебат. Макар и да отчита, че съществува недоверие както към политиката, така и към медиите, Биков задава въпрос дали това е само български проблем, или е повсеместно.
Има един фундаментален проблем пред медиите и той е начинът, по който се финансират, посочи Биков. Според него собствениците на медиите също трябва да участват в дискусията, но такъв дебат отсъства. Законодателната част на решаването на проблемите е много важна, но не знаем дали е най-важната. Ако очаквате от мен да кажа ефективно решение на въпросите, няма да мога да отговоря на очакванията ви, защото страните, които трябва да участват са прекалено много и не може да разчитаме само на законодателството, категоричен бе Биков.
За това обаче какво пишат медиите и как го пишат не е наша работа, подчерта депутатът.
Стоян Михалев, член на Националното ръководство на Демократи за силна България (ДСБ), посочи, че властта в България има идеята и задачата да ползват медиите като глашатай. Дори и да има голяма конкуренция сред медиите, лесно може да се проследи по поведението на медиите кои са проправителствено настроени и кои обслужват интересите на властта, обясни Михалев.
Това не е ново явление в българската среда и има традиции, които се препотвърждават, защото обществото не е готово да се изправи срещу такива процеси и да се опита да ги възпре. Гражданите много лесно се поддават на различни тенденции и обществото е лесно за манипулиране, отбеляза той.
Демократичната тъкан в България наистина е много сериозно засегната и медиите са част от този проблем. Ние сме склонни да смятаме, че винаги някой е срещу нас и ни създава проблеми, а демокрацията страда от такава медийна среда, обобщи Михалев.
Ако медиите са съучастници да не информират гражданите за ползата от ваксините на достъпен език, ние рискуваме да задълбочим проблемите, които има в момента, предупреди още той.
USD
CHF
EUR
GBP
