Над половината от българите още смятат коронавируса просто за силен грип

Поляризирани мнения по въпросите на коронавируса у нас в момента отчита "Галъп интернешънъл".

Бърз телефонен сондаж, проведен между 28 октомври и 1 ноември сред 800 души, показва, че обществото не изглежда готово за нови форми на затваряне.

В края на октомври 21,9% от българите избират опцията "Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали". 52,2% избират по-умереното "Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип". 24,3% намират, че "Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника".

"Галъп" посочва, че дяловете на тези три реакции - паническа, тревожна и спокойна - са варирали в годината, като е надделявало междинното възприятие. Въпреки ниските нива на паниката през лятото обаче, сега отново се отчита ръст. Спокойната реакция пък е в най-високото си ниво от началото на пролетта насам, а междинната реакция остава с най-висок дял измежду трите опции, но и в най-ниските си нива от началото на пандемията.

Вече 56% от българите смятат COVID-19 за просто един силен грип

Изследване на ГАЛЪП показва разнородните мнения

Така се оказва, че двете крайности - паническа или спокойна - са заели "територия" за сметка на умерено тревожната реакция, което потвърждава поляризацията на мненията.

Разделение се отчита и по въпроса дали българското правителство се справя с коронавируса. Обществените оценки по темата изглеждат по-неблагоприятни спрямо пролетта и лятото, макар да остават по-добри от общите оценки за работата на правителството.

На границата на октомври и ноември общо 44,5% от анкетираните са напълно съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса. За сметка та това 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или напълно несъгласни (28,4%).

Българите - сред най-скептичните към заплахата от COVID-19

Те са и сред най-обнадеждените, че животът ще се нормализира до края на годината

От "Галъп" напомнят, че през пролетта делът на положителните оценки беше над 70% поради бързата реакция, страха, накарал хората да забравят политическите различия, и сравнително ниския брой отчетени у нас случаи. През лятото обаче, с новия ръст на случаи, се регистрира разколебаване в оценката, а с ръста през есента и новия политически контекст оценките са още по-ниски.

Обществото е разделено и по въпроса дали са необходими отново твърди ограничителни мерки. От лятото насам явно има и известно "свикване с мисълта" - вероятно заради новините от други европейски страни, сочат от социологическата агенция. През лятото около 60% са били несъгласни, а под 40% - съгласни, докато сега отговорите са в съотношение 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% напълно съгласни) срещу 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% напълно несъгласни). Въпреки тази тенденция и ръста на новите случаи обаче липсва ясно мнозинство в подкрепа на нови мерки за разлика от настроенията през пролетта, когато личеше сериозна обществена готовност за повече ограничаване.

72% от българите смятат COVID-19 за овладян, но ограничават излизането навън

Според 83% отговорността за здравето е лична, а не на правителството

42,5% от българите признават, че им е писнало от всякакви ограничения, но мнозинство от 54,8% не приемат подобна позиция.

От "Галъп" посочват, че когато става дума за мерките, българите искат да разчитат повече на личната си отговорност. 50,6% от анкетираните считат, че маските осигуряват добра защита, докато 45,7% са на обратното мнение. Изводите от проучването сочат, че българите показват разбиране към мерките и необходимостта от тяхното съвестно спазване, но немалки дялове предпочитат да вярват и в алтернативни истории.

Относно тестовете 53,2% се съмняват в тяхната надеждност, а 31,4% им вярват напълно. Затрудняват се да отговорят цели 15,4%.

Осезаема е тревогата за здравната система. 76,2% споделят страха, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда спрямо 21,7%, които не изпитват такъв страх.

75,7% смятат, че медиите създават и излишна паника. 62,3% виждат подобна вина у институциите. Това показва, че не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават опасността и биха желали по-спокойна публична среда.