На днешната дата, 16 април, се навършват 100 г. от най-кървавия атентат в българската история - този в църквата "Св. Неделя". Жертвите са над 200, а ранените повече от 300.

Два дни по-рано, на 14 април 1925 г. е убит генерал Константин Георгиев, представител на Демократическия сговор. На погребението му на 16 април присъстват офицери, висши чиновници, част от министрите, както и цар Борис III.

В годините след Първата световна война голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото, а респективно с тях се засилват и различни антикомунистически движения. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, потушено по кървав начин, а властта засилва натиска и репресиите срещу дейци на комунистическата партия.

От своя страна през есента на 1924 година ръководството на Военния център на партията замисля организирането на акция, която да нанесе решителен удар върху държавното ръководство и репресивен апарат. Обсъжда се възможността за взривяване на "Юнион клуб", където често се събират управляващи и военни, а един от работещите в клуба тайно подпомага Военния център на БКП. Тази идея обаче пропада, след като служителят е уволнен. Следващата възможност, на която се спират, е храмът "Света Неделя".

Атентатът е планиран старателно. Главно действащите лица в него са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски. Задгорски е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Около 15:20 часа на 16.04.1925 г. той се качва на тавана и почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак. Тогава Никола Петров запалва фитила - експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.

При атентата загиват общо 213 души, сред които 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати. Цар Борис III и министрите се разминават с леки наранявания.

Делото за атентата започва на 1 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени. Коста Янков е убит, а Иван Минков се самоубива преди да бъде заловен. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.

Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Посланието до управляващите несъмнено е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 година.

В 13:00 часа днес кметът на Столичната община Васил Терзиев открива изложбата "Отломки от един следобед", посветена на атентата в "Света Неделя", разположена на площад "Света Неделя".

Организатор е Фондация "За отбелязване на 100 годишнината от атентата в катедрален храм "Света Неделя" гр. София" и се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община и със съдействието на Платформа за европейска памет и съвест, Държавна Агенция "Архиви", Българска национална телевизия, Нов Български Университет и Американски Университет в България.

В създаването на концепцията за изграждане на арт инсталацията, пресъздаваща символично атмосферата около площада след атентата в катедралния храм "Света Неделя" ("Свети Крал") са участвали екипи от историци, общественици, архитекти, художници и дизайнери. Инсталацията представя документални факти от атентата под формата на текстови и снимков материал, разположени върху различни по форма и големина елементи, символизиращи отломки от стените на разрушената църква.

Изложбата ще бъде свободно достъпна за всички желаещи да я разгледат от 16 април до 16 май.