Вкорененият през десетилетията мит за колективната вина на българския народ като предател на Левски изглежда все по-несъстоятелен на фона на историческите факти, огласявани през последните години.

Историкът Янко Гочев е категоричен, че този мит е лъжа, внушаваща комплекс за малоценност на народа ни.

"Лъжа е, че Левски не е бил спасен, защото българският народ не направил нищо, за да го освободи въпреки малобройната му охрана." - посочва той в книгата си "Убийството на Васил Левски. Виновниците: Османската империя, Граф Игнатиев, Иванчо Хаджи Пенчович".

По думите му, тази лъжа е създадена, за да настрои българите едни срещу други, да ги принизи и унижи, като ги противопостави на националния герой Левски.

Вглеждането в историческите данни развенчава представата, че българският народ е бил бездушен наблюдател на приближаващия край на Левски, който бил охраняван само от няколко души.

Проф. Пламен Павлов обобщава, че няма основания днес да говорим за "предателство" спрямо Левски, който е бил обект на мащабна операция на тайните служби на Османската империя и по пътя към София е бил конвоиран в бронирана карета, съпроводена от 250 кавалеристи охрана.

Сподвижникът на Левски Христо Иванов-Големия разказва за охрана от около 200 души конница в Търново. Захари Стоянов пише, че турците са сформирали въоръжен ескорт с численост 250 души, който е конвоирал Левски към София.

Не отговарят на истината и твърденията, че не са правени опити за спасяване на Апостола.

В книгата си Янко Гочев подчертава, че за кратко време след залавянето му са били разработени и дори приведени в действие доста планове за неговото освобождаване. Поради една или друга причина обаче те не са имали успех.

Трудно е било за време от около един месец да се организира акция с успешен изход, а опитите за спасяване на Левски по дипломатически път не срещат отклик, посочва историкът.

Митът за българите като нация от предатели трябва да се изостави, категоричен е той: българите са направили каквото е било възможно според тогавашните им сили и обстановка.

145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 година

Верният сподвижник на Левски Петър Атанасов-Арабаджията организира малка чета с намерението да го освободи. Тя се отправя към Арабаконашкия проход, през който се е очаквало да премине конвоят на път за София, но закъснява само с няколко часа.

Д-р Рашко Петров прави опит да спаси Апостола, като търси съдействието на руския вицеконсул в Пловдив - българина Найден Геров, но той също не успява. Причината: руският посланик в Цариград граф Н. Игнатиев му забранява да използва служебното си положение за тази цел. Налагайки тази забрана, граф. Игнатиев не се свени да приложи двоен стандарт, тъй като по същото дело вече е имало прецедент - задържаният Христо Стоянов е освободен с намесата на руската дипломация.

Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е акцията на пратеника на Търновския комитет в Сърбия, който през януари 1873 година пристига с цел да предаде жалба на консулите на великите сили. Сънародниците ни са разчитали на съдействието Любен Каравелов и Панайот Хитов. И двамата обаче не предприемат нищо. По това време нито Сърбия, нито Русия имат намерение да спасяват Апостола на българската свобода - това е и причината Каравелов и Хитов, като зависими от Сърбия и Русия лица, да останат безучастни.

В книгата са описани още няколко опита за спасяване на Апостола, които години наред са премълчавани.

Янко Гочев подчертава, че причината за скриването на историческата истина е доминирането на руския и русофилския прочит в българската историография. Този прочит преиначава живота и революционната дейност на Васил Левски с цел да бъдат обслужени партийни и дори чужди интереси.

Митът за нацията-предател е част от русофилската пропаганда в България, категоричен е историкът.

"Образът на Васил Левски трябва да бъде изчистен от митовете, заблудите, свръхгероизацията и обвиненията." - допълва той.

Обобщавайки делото на Левски проф. Пламен Павлов посочва, че Левски създава Вътрешна революционна организация, каквато никога преди това не е съществувала в българските земи - не просто комитети, а основата на бъдещата българска армия и държавност.