Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обяви против планираното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) от 2026 г. Асоциацията настоява Министерският съвет да оттегли предложението си, а МРЗ да запази сегашния си размер.

В своята позиция АИКБ изтъква, че това е нужно, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската икономика и да се гарантира стабилен преход към Еврозоната. Организацията призовава в най-кратки срокове да бъдат предприети действия по отмяна на чл. 244 КТ и изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и на базата на обективни икономически критерии, отразяващи реалното развитие на икономиката, пазара на труда и покупателната способност, в изпълнение на европейското законодателство.

На 1 февруари 2023 г. Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, според който Министерският съвет е задължен ежегодно, до 1 септември да определя минималната работна заплата за страната. Според разпоредбите тя трябва да бъде 50% от средната брутна работна заплата за дванадесетмесечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. Според АИКБ този подход е вреден. Асоциацията вижда в това действие опит на народните представители от различни парламентарни групи да спечелят избиратели чрез популистки предложения.

В нарушение на принципите на тристранния диалог и на изискването на Директива (ЕС) 2022/2041 за неговото насърчаване, на обществено обсъждане е предложен проект на Постановление на Министерския съвет, публикуван на 26.08.2025 г., който, следвайки простата линейна логика на чл. 244, предлага размер на основната минимална работна заплата на 1213 лева (620,20 евро), се посочва в становището на организацията.

АИКБ е против увеличението на минималната заплата с 12,6% от 1 януари 2026 г. Според асоциацията това предложение игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар на труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увеличава МРЗ за 2026 г., тъй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели.

АИКБ настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, чиято неадекватност е в основата на настоящите проблеми. Разпоредбата противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г., както и е в разрез с Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

Конкретните аргументи на АИКБ са свързани с:

  1. Негативните последици за пазара на труда в България от неадекватното увеличение на МРЗ за страната
  2. Увеличаването на МРЗ като най-мощният инструмент за увеличаване на инфлацията
  3. Противоречие на текста на чл. 244 от Кодекса на труда с Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, ратифицирана от България (обн. ДВ. бр.12 от 6 февруари 2018г.)
  4. Чл. 244 от Кодекса на труда противоречи и на духа, и на буквата на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз
  5. Принципни и фактически грешки при изчисляването на минималната работна заплата (МРЗ) по формулата от чл. 244 на Кодекса на труда (КТ)
Минималната заплата става 620 евро от 2026 г., ако се съгласят бизнесът и синдикатите

Минималната заплата става 620 евро от 2026 г., ако се съгласят бизнесът и синдикатите

Предложението е публикувано за обществено обсъждане и трябва да се обсъди в НСТС