54.1% от българите подкрепят увеличението на минималната работна заплата, като 1/3 от тях смятат, че трябва да е равна на заплатата за издръжка на живот.
Това стана ясно при представяне на националното представително изследване на КНСБ и социологическа агенция "Мяра", проведено в периода 30 октомври - 7 ноември по метода на националното представително проучване по метода "Лице в лице". То е направено сред 804 български граждани.
86.1% от хората пък посочват категорично, че полученият през тази година ръст на възнагражденията не е достатъчен.
Налице е ясна обществена подкрепа за увеличение на размера на минималната заплата като необходимо социално-икономическо действие. Подкрепата е висока сред всички заети лица, както от държавния (54%), така и от частния сектор (59%). Същото мнение се споделя и от групата на безработните лица. Негативно настроените към увеличението на МРЗ са най-силно изразени в групата на самонаетите/собствениците на бизнес (27.7%), което отговаря на търсенето на по-високи печалби с които да разполагат.
Наблюдава се и силна подкрепа от лицата с основно и по-ниско образование (59.9%), отразяващо факта, че те заемат нискоквалифицирани работни места, често с по-ниско или минимално заплащане. Докато при висшистите са регистрирани най-високи нива на отхвърляне на ръста на МРЗ (20.2%), което отразява по-доброто им позициониране на пазара на труда.
Силна фрагментация се наблюдава на степента на увеличение на заплатата.
42.5% са получили увеличение на възнагражденията 10-15%. С най-голям дял е групата с доход в диапазон 2000-3000 лв.
Тревожен е фактът, че 31.6% от анкетираните съобщават за увеличение до 5%, което едва покрива средногодишната инфлация за 2024 г. от 2.4%.
Значими са различията според типа населено място: най-често ръст до 5% отчитат респондентите от областните градове (39.4%).
Проучването акцентира, че възприятието за недостатъчност е почти универсално: 86.1% споделят, че не, "Не е достатъчно" увеличението на трудовото възнаграждение и само 11.1% го определят като "достатъчно". Най-висок дял неудовлетвореност се споделя от хората, които взимат заплата до 2000 лв. От тях близо 90% посочват, че са неудовлетворени.
Най-недоволни от степента на увеличение на заплатите са жителите на областните градове (89%) и лицата с основно или по-ниско образование (91.4%). Дори сред висшистите 80.8% смятат ръста за недостатъчен.
Огромна остава несигурността сред запитаните - 51.7%, относно модела на увеличение на възнагражденията в национален мащаб - над 1/2 от запитаните не могат да дадат отговор или да формират мнение по темата.
Налице е и фрагментация на мненията относно необходимостта от приравняване на минималната заплата към размера на заплатата за издръжка на живот. Около 1/3 от общата съвкупност (32%) подкрепят подобна стъпка. На противоположното мнение са 29 на сто. Извън тези групи остават по-голяма част от респондентите, които към момента изпитат затруднение да дадат своето обективно мнение. Изведените резултати сочат към необходимостта от по-широко осведомяване на българската общественост относно концепцията на заплатата за издръжка.
USD
CHF
EUR
GBP
