На 17 май почитаме паметта на Светите Баташки мъченици и на Свети великомъченик Николай Софийски, който е един от 9-те софийски мъченика.

Цяла България се прекланя пред хилядите жертви на клането в Батак през 1876 година. При потушаването на Априлското въстание, турският башибозук избива в градчето хиляди българи.

Хора през целия ден идваха да се поклонят пред паметта на новомъчениците в баташкия храм „Света Неделя”.  Храм „Св. Неделя” е единствената сграда, която е оцеляла при опожаряването и клането в Батак. Там са се били събрали жени, деца, мъже. Майките са издълбали с ръце кладенец, за да търсят вода за децата си.

Всички в Батак познават Христоско Богданов, разказва bTV. Неговият дядо е 8-годишен, когато започва клането. Останалите от семейството му са убити, защото отказват да се потурчат.

"Никой не се поддава. Всичките предпочели смъртта, но да запазят своята вяра. Бабата скрива детето под сукмана си. Тя поема всичките удари от ятаганите на башибозука. Така той успява да се спаси", разказва Богданов.

При потушаването на Априлското въстание, родственичка на дядо Христоско търси спасение в баташкия храм. Турците нахлули вътре, един от тях я харесал и заповядал да му стане жена.

"Тя отказва и тогаз насила вземат да я теглят. Но тя извадила, баташките жени носели винаги една ножка, нападнала турчина и го убива. Тогава я съсичат", разказва Богданов.

140 години след Баташкото клане, родственици на жертвите запалиха свещи в храма-костница. Той е бил последната крепост на българите, търсещи свобода и пазещи своята вяра.

Не само България се прекланя пред паметта на Баташките новомъченици. С решение на Светия Синод, Руската православна църква също почита паметта на Баташките и Новоселските мъченици. Баташките мъченици са канонизирани за светци през април 2011 година.

В София, в понеделник в София се проведе традиционното Литийно шествие за Св. Николай Софийски, чиято памет честваме също на 17 май. Николай се родил в Янина, Епир.

Малки частици от мощите му, запазени след като тялото му е изгорено, се пазят в столичния храм "Св. Николай Софийски". Гробът на светеца е на лобното му място, където е изграден параклис на ул. "Цар Симеон" 125.

Св. Николай Софийски е роден в Янина (днешна Гърция). Бил благочестив, прехранвал се като обущар. След измама, на която бил поканен на обед, упоен и обрязан, той не излязъл от дома си цяла година.

На Възнесение Господне ходжата го предупредил, че занапред ще трябва да посещава тяхната джамия. Укрепен от молитвата, Николай твърдо му отговорил, че той за нищо на света не ще промени християнската вяра на своите родители. От това време започнал неговият мъченически подвиг.

Той бил съден. След заседанието озверен турчин ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и дясното му око излязло от очната кухина. Но следващата нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца съвършено, на което се удивлявали всички, които го видели.

На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на присъдата. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и там - при "Трите кладенци" (Юч бунар) - той бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Още тогава мъртвото му тяло било изгорено и пепелта била разхвърлена на четирите страни според повелята на Корана.

От мощите му била намерена само една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, намерени отпосле в пепелта от кладата, които и сега се пазят в църквата "Свети Николай Софийски", издигната на лобното му място и в негова чест 300 години след смъртта му.

Житието на свети великомъченик Николай Софийски е написано от съвременника на мъченика и очевидец на неговите страдания и смърт, дякон Матей Граматик.