Почина бившият управител на Българска народна банка Любомир Филипов. БНБ разпространи специално съобщение в което Управителния съвет поднася на семейството и близките на Любомир Филипов най-дълбоки съболезнования за тежката и непоправима загуба.

Роден на 14 юни 1945 г. в гр. Берковица, Любомир Филипов завършва изчислителна математика и програмиране в Софийският университет. В периода 1967 - 1976 г. е на работа към Научния център към Държавния комитет за планиране. През 1973 г. специализира в Оксфорд, Великобритания.

През юли 1976 г.  Филипов постъпва на работа в БНБ като съветник на председателя. През 1978 г. е назначен за генерален директор на кредитното планиране и член на УС на БНБ. В периода 1984-1989 г. е член на УС на Международната банка за икономическо сътрудничество (Москва).

От 1989 г., след специализация в Нюйоркската банка на Федералния резерв, е генерален директор на дирекция "Банкови външноикономически отношения" в БНБ.

През 1990 - 1991 г. е последователно началник на управления "Банкови регулатори и анализи" и "Левови операции". От юли 1991 г. г-н Филипов е член на УС на БНБ. През 1994 - 1996 г. е подуправител, а между 24 януари 1996 и 11 юни 1997 г. - управител на БНБ.

Любомир Филипов е управител на БНБ по време най-тежката икономическа и финансова криза, разтърсвала България след 1989-а.

Той и водения от него Управителен съвет поемат кръста на затварянето на 19 търговски банки, като в последствие 17 от тях са обявени в несъстоятелност.

Още в самото начало на кризата Филипов е един от хората, които настояват за въвеждане на Валутен Борд.

Според БНБ, като управител на БНБ Любомир Филипов е един от стожерите на паричния съвет, които успяват да укрепят българския лев и да осигурят плащанията по външния дълг на страната. От 1997 г. работи в частна търговска банка, а от 2004 до 2012 г. отново е член на УС на Международната банка за икономическо сътрудничество.

В съобщението на БНБ по повод кончината на Любомир Филипов се подчертава, че със своя професионализъм и отдаденост на банкерската професия той е оставил трайна и значима следа в Централната банка по време на мандата си от 1996 до 1997 г. и е допринесъл за утвърждаването ѝ като стабилна и ефективна институция.