Поетът-дисидент Петър Манолов почина в Пловдив на 76-годишна възраст, съобщи електронното издание plovdiv-online.com.
Опелото ще се състои на 8 февруари, от 11 часа в черквата на централните гробища.

Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Котелско. Учи в Сунгурларе, а след това военно училище в Силистра. По-късно завършва Софийския университет „Климент Охридски".
Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. Независимо дружество за защита правата на човека в България. Поетът обявява гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа" и световните медии.

През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията на Манолов.

Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи. Репресиите срещу него предизвикват реакция от страна на международната демократична обшественост. В негова защита се обявяват юристи, журналисти, поети и писатели, сред които Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние, Блага Димитрова и др.

На 20 май 1989 г. Петър Манолов е екстрадиран от страната.

В емиграция се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ".

Сътрудничи на сп. „Континент", в. „La Pensée Russe", радио „Франс Ентернасионал” и на парижкия клон на „Амнести Интернешънъл”.
Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели.

Управлява издателство „Народна култура" през периода 1997–2002 г. Уволнен е от правителството на Симеон Сакскобургготски.
Последните години от живота си Петър Манолов прекара в Пловдив.
Той е автор на стихосбирките „Докато стана пясък", „Весене", „Две поеми", „Кръгова отбрана", „Епиметей", „Кобни думи".