Втората неделя на Великия пост празнуваме деня на Св. Григорий Палама. Той завършил своя живот като Тесалоникийски архиепископ, но преди това бил ученик на монашеската традиция на Атон. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите.
Честваният днес светител Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. Той е архиепископ на Солун и благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква. Мощите на Св. Григорий след смъртта му са останали напълно нетленни. Докато редица други мощи са втвърдени, потъмнели или представляват само кости, неговото тяло е запазено толкова свежо, сякаш той е починал преди минути.
В сърцевината си учението на Св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и чрез молитвата, и чрез непосредственото, непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат.
Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот.
В едно от своите съчинения Св. Григорий говори за това, че сме призвани да станем съвършено прозрачни - като кристал, през който да се лее свободно Божествената нетварна светлина. И, уви - казва той, - ние сме непрозрачни, ние сме затъмнени, има в нас плътност, непроницаемост. И затова благодатната светлина, Божественият огън се докосва до повърхността ни; понякога ни обгаря, понякога ни сгрява; със Своята светлина прави очевидни дефектите, недостатъците, повредата; но същата тази светлина явява и късчетата злато, сребро и скъпоценни камъни, които почвата на нашата личност, душа и тяло, съдържа в себе си.
Св. Григорий Палама е пленен от турци в Мала Азия, води дискусии с техните улеми и се отзовава положително за силната вяра и молитва на иноверците.
rumen4o
на 22.03.2011 в 09:50:43 #2Значи-трябва тогава думите на този човек да се повтарят и днес-исляма е религия на дявола!!А не нашите "политици" да плямпат,че това е една от световните религии.Може да е световна-но е дяволска!
Барон Врангел
на 21.03.2011 в 13:19:05 #1С изключение на последния абзац, този път нюза не се изложил както друг път, когато дава църковна информация!Само за сведение свети Григорий Палама тотално заклеймява исляма и го нарича дело на дявола! Всъщност Григорий Палама дословно казава: “Пътят на мохамеданското учение от Изток към Запад бе съпроводен единствено с войни, кланета, грабежи и заробване, доказвайки, че не е дело на един добър бог, а напротив – на дявола”! Впрочем мощите на светеца са наистина нетленни и от тях се носи невероятно благоухание!