Журналистическата общност в София, много депутати, общественици, представители на правителството и граждани се преклониха пред паметта на руската журналистка Анна Политковска на организирания от Българското национално радио и Българска медийна коалиция молебен по повод смъртта й в Руската църква.

В църквата дойде и десният кандидат за президент Неделчо Беронов.

"Анна Политковска беше световноизвестен журналист, носител на много награди - мисля 12," а преди два дни получи 13-тата - най-голямата и най-страшната награда в журналистиката - смърт за непреклонност.
Сега можем да й се преклоним, подчерта в словото си доцент Георги Лозанов.

Той изтъкна, че Политковска е търсела в живота си истината и че така е разбирала професията си.
Със смъртта си, по думите на Лозанов, Политковска казва, че след всички лозунги и изявления за ценностите на демокрацията властта продължава да е мръсен занаят, за който човешкият живот (не само на Политковска, а и за много от героите в публикациите) не е ценност.

Средствата и целите на властта и престъпността са толкова близки, че често те стават едно и също нещо; че докато се бориш с едните, другите те поразяват в гръб; че материалът на историята продължава с кръвта и страданието на невинните, уточни Лозанов.

Той продължи, като добави: "чрез смъртта си Политковска казва и още нещо - свободата на словото сама по себе си в Русия, а и не само там, е илюзия.
Трябва с цялата енергия на съществото си сам да си отчупиш парче от нея и тогава имаш всички основания да я наричаш моята свобода.

Защото тя е възможно само такава - лична, платена от теб.

Нейната стойност е толкова висока, че се равнява на стойността на човешкия живот и ако искаме не просто да съществуваме, а да разберем съществуването си, участваме в тази всеобхватна цел.

Другото е приживе сам да си затвориш очите. Анна Политковска не пожела и й ги затвориха."

Трагичното събитие е загуба за свободната журналистика като цяло и неслучайно са такива реакциите навсякъде по света, коментира Димитър Сотиров, председател на БМК.

Той смята, че свободата на словото в държавите в преход е ценност, която не се осъзнава с цялата й пълнота.
При нас например, коментира той - до голяма степен свободата на словото е получена.


"Тя не беше извоювана, нямахме дисиденти, нямаше битки в продължение на десетилетия.
Свободата на словото дойде изведнъж, поради което хората не я възприемат като ценност, каквато тя е и това е един основен проблем на нашето общество," допълни Сотиров.

Неделчо Беронов заяви след молебена, че убийството на журналистката е много лош знак в една голяма държава с международна известност, която може да дава тон на останалите страни.