Пред очите ни има пелена или особен вид изкривяване на нашето зрение, което ни кара да не забелязваме едни и не ни позволява да забелязваме дълбоки и много опасни процеси в обществото и в дясно-екстремистки нагласи, които подкопават дълбоката основа и етоса на съвместното живеене. Това заяви политологът проф. Антоний Тодоров на пресконференция в БТА, посветена на представянето на доклада "Радикализация на неприемането. Групова омраза и дясно-екстремистки нагласи в България".

"Нека не се учудваме, че след няколко години само, може да ни сполети нещо, за което да си кажем - Господи, откъде ни падна на главата", изтъкна проф. Тодоров.

Стефан Георгиев от агенция "АФИС" представи доклада и отчете, че практически един от пет пълнолетни българи никога не общува с представители на други етноси. Малко под 30% общуват, а близо 46.6% рядко общуват с представители на други етноси. Значителна част от респондентите очертават съществена социална дистанция между себе си и другите групи от населението - турци, роми, бежанци и хомосексуалисти.

22% са склонни и съгласни да приемат човек от турски произход за гражданин. 15% са склонни да приемат ромите за съгражданин, но процентът за сродяване пада до 5%. Нагласата за приемане на тези групи от обществото е паднала доста надолу, посочи Георгиев.

Всички у нас трябва да се гордеят с България - 39.4% - не са съгласни, докато 57.4% са съгласни. Българите по принцип са по-добри от другите - 59.4% са съгласни с това твърдение, докато 31.3% не са съгласни. Не трябва да се позволява на повече мюсюлмани да се заселват в България - 50% са напълно съгласни, докато 33.4% не са съвсем съгласни.

Чавдар Найденов от агенция "АФИС" посочи, че нито едно от твърденията в доклада не е доказателство за расизъм или крайни екстремистки възгледи. Данните обаче са индикативни колко са склонни хората да приемат дясно-екстремистки тези и доколко съществува хранителна среда за расистка пропаганда и обяснение на света, поясни той.

Отношението към ромите е един дълбинен синдром към потенциален расизъм. Преди всичко има отдавна известен отрицателен стереотип за ромите, които присъстват в мнозинството на обществото, но като обособена и самообособена група от столетия. Те са идеалният носител на представа за чужд и изпъкват в поредицата от въпроси. 52% от хората са съгласни, че ромите са склонни към криминални деяния. Не е добър резултат това, че са се запазили старите стереотипи и отново са се възродили, изтъкна Найденов.

"Амнести интернешънъл" отчете влошаване на свободата и човешките права в България

"Амнести интернешънъл" отчете влошаване на свободата и човешките права в България

Проблеми със свободата на изразяване, сдружаване, домашно насилие и дискриминация

Най-често ромите се свързват с престъпността, просията, безработицата, физическото насилие и заразните болести. За евреите 32% споделят класическото расистко мнение, докато 52% не споделят такова мнение.

Лесното обяснение, което не се нуждае от особени разсъждания и допълнителна информация е с незрими действащи задкулисите приказки. Тези, които са склонни да се съмняват в климатичните промени са склонни да се доверяват на идеята, че има план за отнемане на децата и превъзпитаването им в транссексуалност. Чавдар Найденов очаквал, че в периода на пандемията страховете ще се излеят в значително засилване на конспиративното мислене.

Той не констатира особено избухване, но дежурното обяснение на всички необяснимо си остава с голяма убеждаваща сила, което е в резултат на дезориентацията и масовата неконцентрация в обществото. Над 90% от хората са склонни да се доверят на такъв род обяснения с невидими причини.

Проф. Антоний Тодоров допълни, че половината от запитаните се оказали в най-крайните позиции. Явно дълбоко в съзнанието на хората присъстват такъв род разбиране за нещата, отчете проф. Тодоров. В България имаме сериозен проблем с идентифицирането и разбирането на крайнодесните нагласи. Това е резултат от самия характер на нашата държава, затворена в българската белота и от нашето наследство на посткомунистическа държава, посочи политологът.

Проф. Тодоров препоръча в политиката за интеграция на различните да има равност в приемането на различните, възпитаване в граждански патриотизъм, политики в областта на информацията, чуждите новини в националните и български телевизии, нуждаем се от публични политики за противодействие на крайнодесните екстремистки нагласи, които подкопават демокрацията.

Изпускаме в аналитичната дейност нещо, което би трябвало да пронизва човешката дейност - етическата страна, каза още проф. Антоний Тодоров. Според него всичко ще заприлича в един даден момент, в който всеки ще преследва своя паричен модел.