Проучване: Завръщащите се у нас българи остават много по-малко от заминаващите

Имиграцията на завръщащи се граждани е стратегически определена като едно от най-ефикасните решения на проблема с обезлюдяването, пред който е изправена България. Това се посочва в политическия обзор "Завръщащи се мигранти в България: Политически контекст на пропуснатите възможности" на виенската мрежа "WB2EU", съобщава БГНЕС.

Отбелязва се обаче, че е необходимо да се направи много повече, за да се превърнат тези стратегически ангажименти в конкретни политики, чието прилагане би спомогнало за привличането на желание за завръщане и за успешна интеграция.

Посочва се, че дискурсът за миграцията в България обикновено се фокусира върху нейните негативни аспекти, като например "изтичането на мозъци", без да се обръща особено внимание на положителните такива. Нарастващата загриженост около миграцията се дължи на демографската криза, в която се намират почти всички страни от Балканите и която се подхранва от намаляването на населението, допълва се в обзора.

В доклада се съобщава, че се говори много малко за евентуалните положителни аспекти на ситуацията и за възможните ползи за България, произтичащи от общностите, живеещи извън националната територия. Акцентът бил поставен изключително върху връзката между демографската криза в страната и емиграцията.

Всеки втори млад българин обмисля емиграция

61% от българите се страхуват да не станат жертва на престъпление

Съгласно статистическите данни броят на имигрантите в България се увеличава, но броят на хората, които идват да живеят в България все още е далеч по-малък от броя на емигрантите. Единственото изключение е през 2020 г., когато завръщането на българи е подхранено от кризата с COVID-19. Уточнява се обаче, че тези завръщания не биха могли да се разглеждат като резултат от ефективни правителствени политики, а по-скоро като последица от голяма криза, засегнала страните на заселване. Като пример се посочват икономическата криза от 2008 г. или Брекзит от 2015 г., които са имали подобни ефекти върху миграцията.

Проучването отбелязва, че друг проблем е неадекватната рамка за улесняване на връщането, което означава, че политиките за връщане обикновено са "включени като елемент в други политики". В българския случай това е политиката по миграция, чиято "основна цел е подобряване на демографското равновесие, увеличаване на предлагането на работна сила и на националния човешки капитал".

В обзора се посочва, че от създаването на Агенцията за българите в чужбина през 1992 г. досега са приети четири национални стратегии за миграцията. Както се отбелязва в "Policy Brief", те по-скоро могат да се разглеждат като "предназначени да отговорят предимно на национални и етнически идеали, а не на идентифицируеми нужди на пазара на труда".

330 000 българчета са родени зад граница

За 30-те години свободно излизане зад граница много млади семейства живеят в чужбина…

Настоящата Национална стратегия по миграция на Република България (2021-2025 г.) дава приоритет на завръщането на българските мигранти и определя две политически насоки за насърчаване на завръщането - програми, насочени към подпомагане на българи, които са се завърнали или възнамеряват да се завърнат, насочени към оползотворяване на техния потенциал; и "целенасочени кампании и интензивни дискусии, включително на политическо равнище, чрез ангажиране на усилията на широката общественост за насърчаване на завръщането на българските граждани и установяването им в Република България".

Този стратегически ангажимент не е довел до много осезаеми резултати, тъй като конкретните политики, насочени към постигането на тези стратегически цели, остават неадекватни за адаптиране към съвременната миграция, отбелязва се в обзора и се допълва, че връщането не може да се разглежда като "окончателен акт" по начина, по който се възприема сега.

Тази тенденция не съответства нито на глобалната миграционна динамика, нито на емпиричните наблюдения, които показват, че динамичният модел на миграция доминира много по-често, пише в документа.

Младите българи са граждани на света

Дилемата европейско или национално не стои пред тях

Изследването разделя политиките за връщане в три категории: политики, насочени към привличане на завръщащи се; политики, насочени към улесняване на завръщането чрез насочване към потенциални репатрации; и политики, целящи да осигурят интеграция.

Политиките, които биха могли да привлекат български гражданин да се завърне, могат да изиграят и ключова роля за неговата реинтеграция. Подчертава се, че информационните политики са необходими на всеки етап от процеса.

От "Policy Brief" препоръчват "по-добро прилагане на националните политики и стратегии в областта на миграцията", като се стига до заключението, че настоящите политики остават "в сферата на стратегията и се ограничават до нивото на кампаниите за привличане на завръщащи се лица". Освен това е необходимо да се направи повече в областта на "идентифицирането и управлението на основните пречки пред завръщането", за да се преодолеят предизвикателствата, които могат да попречат на българските граждани да се завърнат. Заселването на българи от чужбина не може да протече гладко без подходящи интеграционни политики.

Изтъква се, че хипотезата, че "новите" български граждани от български произход ще се впишат по-лесно в обществото и няма да имат нужда от специфична помощ, невинаги отговаря на действителността.

"Оказва се, че тези граждани, подобно на останалите имигранти, също се нуждаят от подкрепа за успешната си интеграция, а освен това става ясно, че много малка част от тях в действителност остават в страната. В повечето случаи българското гражданство се използва за целите на по-нататъшна миграция към други държави, най-често в ЕС", поясняват от "Policy Brief".

По тази причина се препоръчва "да се осигури по-добра взаимовръзка между "диаспората" и политиките за обратна миграция, за да се улесни завръщането и реинтеграцията".

Отбелязва се, че миграцията трябва да се разглежда не само от гледна точка на демографската криза, но и през призмата на възможностите, които тя може да предостави на българите, които евентуално могат да се завърнат от чужбина и да използват своите знания, опит и контакти за насърчаване на развитието на страната.

"Както обратната, така и останалата имиграция в България са много по-свързани с тенденциите на "кръговата миграция", поради което се препоръчва България да разработи "цялостен пакет от мерки, отнасящи се както до решенията за емиграция, така и до решенията за завръщане", посочва се в обзора.

Докладът на "Policy Brief" се публикува в рамките на проекта WB2EU. Проектът има за цел да създаде мрежа от известни мозъчни тръстове, университети, висши учебни заведения и центрове за политики на Балканите, в съседните страни и държавите членки на ЕС, които ще имат най-решаващо значение за процеса на разширяване и европеизация на региона през следващите години. Проектът WB2EU се съфинансира от Европейската комисия в рамките на програмата "Еразъм+ Жан Моне".