Като част от договора за присъединяването си към Европейския съюз, България трябва да спре на 31 декември два от четирите си действащи ядрени реактора, посочва Ройтерс в анализ, посветен на българската енергетика.

Това ще я превърне от регионален лидер в износа на ток в страна, която ще задоволява само собствените си потребности.

Това предизвиква протести сред политици, медии и учени, които твърдят, че Брюксел е изиграл страната да разруши един от символите си за национална гордост.

Сега София преценява като грешка съгласието си да закрие двата реактора и предупреждава, че то може да доведе до недостиг на ток и в нейните съседи Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и Косово, които покриват дефицита си от Козлодуй.

Агенцията припомня и опитите на българските власти да спасят двата реактора, позовавайки се на оценката на МААЕ, че модернизацията ги е направила много по-надеждни, поясняват от БНР.

ЕС обаче каза "не", както не отстъпи и когато накара Литва и Словакия да закрият съветските си реактори, за да бъдат допуснати в съюза, коментират от Ройтерс.

"Това първо поколение реактори не подлежи на модернизиране по отношение на стандартите за сигурност на ЕС и затова трябва да бъдат закрити. Така е договорено и те трябва да го изпълнят", твърди говорител на енергийната комисия на ЕС, цитиран от Ройтерс.

"Затварянето на реакторите на Козлодуй е политическо решение. От гледна точка на сигурността те не се различават съществено от фамилията на останалите европейски реактори", твърди от своя страна Дана Драбова, председател на Асоциация на западноевропейските ядрени регулатори, цитирана от агенцията.

В друг анализ, посветен на присъединяването на България в ЕС, Ройтерс разказва за надеждите, очакванията, съмненията и страховете на българските мюсюлмани, свързани с личното им благополучие, както и с междуетническите и междурелигиозните отношения в страната.

Ройтерс посочва, че България ще бъде единствената държава, в която мюсюлманите - 12% от 7.8-милионното население - не са имигранти, а местна общност, останала от времето на Османската империя.

За разлика от своята съседка бивша Югославия България избягна конфликт между православните християни и мюсюлманите въпреки "възродителния процес" от 1984-1985 г., чиято цел бе да асимилира мюсюлманите, припомня агенцията.

Забраните бяха вдигнати и сега джамиите, заедно с мюсюлманските училища, са обичайна гледка, а турската етническа партия ДПС се превърна в мощна политическа сила, участваща в последните две правителства, коментират от Ройтерс.

Повечето мюсюлмани не очакват дискриминация от толерантно мислеща Европа, но анализатори посочват, че напоследък се наблюдава тъкмо такава тенденция, подчертава Ройтерс.

След терористичните атаки в Мадрид и Лондон и арестите на мюсюлмански фундаменталисти из цяла Европа много европейски държави сега се разграничават от някои страни на мюсюлманската култура.

Агенцията се позовава на мнението на експерти, според които българи и мюсюлмани досега са живели добре, тъй като са запазили известна дистанция помежду си, израз на която са редките случаи на смесени бракове.

От друга страна анализатори смятат, че сигналите за надигане на исляма и евентуални искания за повече свободи от мюсюлманите може да застрашат деликатния етнически и религиозен баланс в България.