Свищов е първият освободен град по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). На 15 юни 1877 г. при Свищов основните сили на руската армия форсират река Дунав, припомня БГНЕС.
Градът е един от най-важните стопански центрове в новоосвободената българска държава. През далечната 1879 г. Свищов е много по-важен културен и търговски център от столицата София. Заедно с Габрово той дават елитът на българската промишлено-търговска буржоазия през 19 и първата половина на 20 век. Неслучайно най-богатата българска фамилия Бурови има своя свищовски клон.
За голямото икономическо значение на Свищов за България говори фактът, че именно тук се намира Стопанската академия "Димитър Ценов", чиято красива класическа сграда във виенски стил би била гордост за всяка средноевропейска държава. Големият български предприемач Димитър Ценов, който търгува с половин Европа и САЩ, дарява 5 милиона златни лева за създаването на висше икономическо училище по германски образец.
В масовото съзнание Свищов се свързва като роден град на писателя Алеко Константинов. Неговата къща-музей е създадена през 1926 г., но още приживе Алеко подарява дома си на Свищовската община за културни цели. На първия етаж е разположена богата археологическа колекция, а на втория можем да се запознаем с живота и творчеството на писателя. Възстановен е интериорът, в който той е живял. Най-ценният експонат е сърцето на Алеко Константинов, който си отива твърде млад - убит от своето отроче "Бай Ганьо".
Свищов е родно място на два от държавните символи на България - знамето и химна. В града през 1853 г. Георги С. Раковски основава Тайно общество. В неговия устав е записано, че знамето на свободна България ще е трицветно - бяло, зелено и червено.
В дунавския град през 1863 г. е роден Цветан Радославов, който е авторът на текста на химна "Горда Стара планина".
Сред забележителностите на града са сградата на първото българско читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови", основано с дарение на заможните свищовлии през 1856 г., и шедьовърът на възрожденската архитектура - църквата "Света Троица" на майстор Кольо Фичето. Тя е осветена на 19 септември 1867 г. и е разположена в най-високата част на града. 73 от иконите са изписани от големия художник Николай Павлович (също от Свищов), иконостасът е дело на майстора от Дебърската школа Антон Станишев.
В Свищов се намира и една от най-добре запазените Часовникови кули по нашите земи. Тя е построена от майстор Богдан през 1763 г. През 1890 г. е поставен нов часовников механизъм, изработен в Австро-Унгария.
Avatarx
на 02.09.2019 в 09:50:02 #2През 1829 г. Руската армия на ген. Дибич отново изгаря Свищов. Този път е унищожена половината от града. На бежанците от това време влашкият княз Александър Гика дава земя за заселване до с. Мавродин. Така възниква румънският град Александрия, основан от свищовските бежанци. Пътят от Зимнич към него и по-нататък към гр. Брашов е наречен „Свищовският път“.
Avatarx
на 02.09.2019 в 09:48:35 #1В поредната Руско-турска война командващият руските войски генерал Николай М. Каменски (1776-1811) заповядва на своята армия, която е превзела Свищов: „Сжечь город! Разрушит до основанию цитадель!“ Заповедта се възлага за изпълнение на ген. Сен Прист (Сен При), който се "справя" със задачата. Градът е изпепелен. Крепостта е взривена. Това, което е останало от нея, може да се види на хълма в парка „Калето”. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – църквата „Св. Николай” (днес „Св. Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира Зограф и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. апостоли Петър и Павел“. Но изпепеляването на Свищов не е достатъчно за руския генерал. Той нарежда населението на града да се изсели отсреща във Влашко и лодките да се потопят, за да не могат да се върнат обратно изселените свищовлии.