Всеки втори българин не смята агресията за проблем на обществото ни

Едва 38% от българите виждат спазването на правилата за движение като начин да подобрим страната си, показва проучване на JTN, проведено сред 1860 българи на възраст 16-75 години между 10 и 27 февруари.

62% пък не виждат връзка между начина, по който шофират и качеството ни на живот.

Запитани как страната ни може да се развива, 72% вярват, че спазването на закона е ключът към по-добра България, 49% от анкетираните смятат, че е във въздържането от насилие, а 47% - в плащането на данъци. Активности, изискващи лично участие - като благотворителност, пазаруване в местни магазини или посещения на български културни събития - получават подкрепа от по-малко от 19% от респондентите.

Проучването показва притеснителни данни относно насилието, както върху хора, така и върху животни. Половината от респондентите не мислят, че премахването на агресията върху хора има съществено отражение върху подобряването ни като общество. 72% пък не смятат премахването на агресията към животни за съществено в контекста на изграждането на по-добро общество.

Според изследването 81% от анкетираните не придават значение на пазаруването от малки квартални магазини в ущърб на големите международни вериги.

Макар 85% от анкетираните да считат опазването на българската природа за патриотично, едва 29% намират за важно да се запазват природните ресурси. Още 18% отдават значение на изхвърлянето на отпадъци на определени места, а 15% биха участвали в инициативи за почистване, рециклиране или залесяване.

Българите не вярват, че властите могат да се справят с домашното насилие

40% от българите имат близък, на когото е бил нанесен побой в семейна среда

Проучването показва и някои противоречиви нагласи - 71% подкрепят тезата "България е за българите", но 58% смятат, че българинът е толерантен към другите народности - показател, че толерантността се изразява по-скоро като декларация, отколкото в практиката извън националната територия, отбелязва JTN.

По отношение на различната полова ориентация 59% от анкетираните смятат, че тя руши устоите на обществото (увеличение с 10% спрямо 2023 г.), а само 17% са на мнение, че българите я приемат. Освен това 59% смятат, че сънародниците ни са склонни да помагат на хората в затруднение - с 11% по-малко от данните през 2023 г. Що се отнася до отношението на държавата към младите и най-възрастните, 85% считат, че то е лошо.

Относно икономиката 62% от анкетираните вярват, че България може да се развива успешно със собствени ресурси. Същевременно 1/3 от респондентите настояват, че държавата трябва да избере страна - Запада или Русия. Почти половината от запитаните смятат, че трябва да поддържаме добри отношения с Русия, независимо от политиката ѝ, а 21% подкрепят българската помощ за Украйна през последната година.

Запитани дали българската идентичност се променя под влиянието на външни фактори, 80% декларират, че вярват, че тя се променя. 14% пък смятат, че въпреки известното влияние, същността ѝ остава почти непроменена, а само 3% са на мнение, че идентичността не се променя изобщо.

Сред виждащите промяна 27% вярват, че всеки българин сам формира своята национална идентичност, 18% смятат, че държавното управление играе основна роля, 17% отдават значимост на влиянието на Съединените щати, 16% посочват самия български народ, 15% - Европейския съюз, а 4% считат, че Русия оказва най-силно въздействие.

76% от българите отчитат домашното насилие като сериозен проблем

Над 70% е подкрепата за законодателните промени, адресиращи домашното насилие

Проучването сочи, че българите намират множество основания за гордост - както в богатата ни история, така и в настоящето. Според всеки втори от анкетираните владеенето и ползването на българския език, силното българско самосъзнание и познаването на историята и националните герои са основните елементи, които ни определят като българи.

80% от запитаните заявяват, че се гордеят с произхода си. Сред основните поводи за гордост са посочени славната история, богатите традиции и обичаи и прекрасната природа. Едва 2% се срамуват, че са българи - като причина за това споменават корупция, дребнавост и усещането за изоставане в развитието. 14% пък не свързват самооценката си с националната принадлежност.

Според 45% присъединяването на България към Шенген е повод за национална гордост. Въпреки значителния процент негативни нагласи по отношение на въвеждането на еврото в ежедневието ни (57%), част от потребителите (28%) гледат на промяната като на позитивна стъпка към икономическа стабилност и по-добри международни връзки. 31% от анкетираните пък смятат, че българският лев е градивна единица на националната идентичност.

Българският език остава ключов - 91% от анкетираните го определят като основен фактор за съхранението ни като нация. Освен това, 88% смятат, че България трябва да запази своята културна и национална самобитност, независимо от международните си партньорства, а според 87% държавата трябва активно да подкрепя и популяризира българската култура и традиции.

Проучването показва, че в основата си българската идентичност се валидира най-силно в историята ни, езика ни и нашите обичаи. Най-големи поводи за гордост в настоящето си ние откриваме в постиженията на спортистите ни, а политически във влизането в Шенген и присъединяването към ЕС. Потвърждават се и някои дълбоки противоречия в българина. Той се счита за толерантен, но по-скоро не е склонен на конкретни действия в посока приемане на различните, приютяване на други етноси и националности в България. Приемаме ги, ако не са ни вкъщи и толерантността ни е по-скоро декларативна.

Все по-малко българи виждат родината си като "малка" и "бедна". Огромното мнозинство от анкетираните трайно откриват най-прекият път към добруването на България в "спазването на законите".