Всеки втори българин все още харесва Русия

България е единствената страна членка на ЕС, в която се отчита спад на процента от хората, които смятат, че Европейският съюз е нещо добро. Това сочат резултатите от проучване на Евробарометър за пролетта на 2022 г.

Близо половината българи оценяват положително Китай и Русия, докато над 50% имат отрицателно отношение към САЩ.

Проучването показва, че почти 2/3 от европейците смятат членството в ЕС за нещо добро. Това е и най-високият резултат от 2007 г. насам. Изключение правят само Гърция и Словакия, където повече респонденти го смятат за "нито добро, нито лошо".

Спрямо последното проучване на ЕП от края на 2021 г. резултатите по този показател са се увеличили значително в повечето страни членки. У нас обаче се отчита лек спад от 2 процентни пункта - на 47%.

България – разпната между Русия и ЕС

Проевропейците са принудени да използват свирките си, за да заглушат децибелите и да скандират: "Червени боклуци", стар лозунг от 1990 г. Le Point чува това повторение, което създава болезненото впечатление, че историята няма край

Близо половината от сънародниците ни - 49%, имат положително виждане за ЕС, което е спад с 2% спрямо края на 2021 г.

Русия се оценява положително само от 10% от анкетираните европейци. Китай е с втория най-нисък резултат от 22%. Европейците имат по-положителна нагласа към Великобритания - 65%, следвана от САЩ с 58%.

Българите също имат висока положителна нагласа към Великобритания - 62%.

Същевременно към момента почти всеки втори българин оценява Русия и Китай положително, докато преобладаващата оценка за САЩ е отрицателна - 53% срещу 40% положителна.

"Брутален путинизъм" заплашва България, ако вдигне македонското вето

България е заплашена от силна антизападна вълна на фона на руската пропаганда и войната в Украйна и темата за РСМ се използва

Повечето граждани възприемат войната в Украйна като фундаментална промяна - 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане непроменен, докато само около 1/3 не очакват промени в начина си на живот (37%).

В България над 2/3 от анкетираните са неуверени, че животът им ще остане непроменен (71%), като едва 25% не очакват промени.

Поради нарастването на инфлацията и разходите за живот още преди началото на руското нашествие в Украйна, което допълнително усили тенденцията, четирима от всеки десет европейци заявяват, че вече усещат негативно въздействие върху стандарта си на живот (40%).

У нас почти двама от трима анкетирани заявяват, че вече изпитват отрицателен ефект върху начина си на живот (62%), като това е най-високият дял от всички държави членки.

Независимо от негативите, 59% от европейците считат, че защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет, дори това да се отрази на цените и разходите за живот, което се определя като ясен знак за европейска устойчивост и единство. В България едва 28% от респондентите обаче са на същото мнение, като дават предимство на поддържането на цените и разходите за живот (70%).

Източник: Евробарометър

Нарастващото безпокойство относно икономическото състояние е отразено и при определянето на политическите приоритети, върху които европейските граждани искат ЕП да се съсредоточи: борбата с бедността и социалното изключване се споменава на първо място (38%), следвана от общественото здравеопазване (35%), където се наблюдава значителен спад от 7% през последните шест месеца, и демокрацията и принципите на правовата държава (32%), като този показател на свой ред бележи ръст от 7%.

Нагласите на българите се доближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни темите за борбата с бедността и социалното изключване и подкрепата на икономиката и създаването на нови работни места (и двете с 46%), като на второ и трето място се поставят общественото здравеопазване (39%) и демокрацията и принципите на правовата държава и бъдещето на Европа (и двете с 28%).

Източник: Евробарометър

Възприятията за войната и значението ѝ за Европейския съюз се отразяват и при определянето на основните ценности, които гражданите искат Европейският парламент да защитава приоритетно: демокрацията отново заема челно място и бележи увеличение с 6 процентни пункта в сравнение с есента на 2021 г. (38%). Следват защитата на правата на човека в ЕС и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки показател с 27%.

За сънародниците ни водещите ценности, които Европейският парламент трябва да защитава, са свободата на придвижване в Европейския съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността между държавите членки на ЕС и неговите региони (27%). Демокрацията и защитата на правата на човека в ЕС и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта - на шесто с 20%.