Всяко дете има право на разпит в синя стая

Всеки родител има право и може да настоява за разпит на дете в т.нар. синя стая. Адвокатите, съдиите също трябва да са по-активни в това настояване. На доста места в България вече има подготвени специалисти и помещения. При опит обаче news.bg да разбере доколко и как се използват те, както и институция, която да направи оценка на въвеждането на методите на щадящо правосъдие, се сблъскахме с един проблем - статистика реално не се води, наблюдение на практиките, които се прилагат също. Действително сини стаи има под попечителството на Министерство на правосъдието, една част от тях получават и финансиране от там, друга част от тези стаи са към общините и се стопанисват от неправителствени организации. Статистика в национален мащаб няма и въпреки че всички институции декларативно заявяват, че подкрепят и приветстват методите на щадящо детето правосъдие, на практика не могат да предоставят информация нито колко деца и подрастващи са минали през синя стаи, нито какъв е процентът им от някакъв потенциален или препоръчителен общ брой. Въпреки увеличаващите се ежегодно данни и за разводи, и за деца жертви на домашно насилие, и данните на полицията за детската престъпност.

А от практиките на дружелюбното правосъдие могат да имат полза както децата, станали жертва на престъпления, така и децата, извършители на престъпления. Именно за да не продължат неотменно по пътя на рецидива.

От предоставената ни справка от Държавната агенция за закрила на детето и по актуална информация от ВСС и МВР броят на специално оборудвани помещения (сини стаи, вкл. и адаптирани помещения) към 2020 г. са 40 помещения, разположени в сгради на съдебната власт, на МВР или други институции. Те се използват от окръжните и районни съдилища, а се контролът се осъществява от институциите, в чиито сграден фонд са разположени.

Какво обаче представляват тези сини стаи и защо са толкова важни при работата с деца жертви или свидетелите на престъпление?

Източник: БГНЕС

"Синята стая" по същество се състои от две помещения, разделени със стъкло, позволяващо да се вижда само едностранно или пък свързани чрез видео-конферетна връзка. И в двата случая се вижда какво става в стаята, където е детето и интервюиращия, а в другата стая има слушалки, микрофон, компютър и места за сядане. В нея стоят представители на институциите, които са поискали разпит или изслушване на дете.

Стаята зад стъклото/камерата е с предразполагаща обстановка за детето, има различни средства, които да му помогнат да се чувства спокойно и да може да се изрази. Стъклото или видео-връзката дават възможност да се гарантира правото на обвиняемия за разпит на свидетеля в негово присъствие и едновременно да защити детето от контакт очи в очи, който много често се използва за плашене и объркване и по този дискредитира детските показания и допълнително травмира детето.

В стаята има камери, които записват разпита. Сините стаи обикновено имат два входа и отделни чакални, направени така, че да може да се избегне директен контакт преди започване на разпита.

Дружелюбното към детето правосъдие се опитва да се адаптира към детето, а не очаква обратното, т.е. въвежда подходящи места за разпит, които не стресират децата, създават условия децата да се чувстват в позната обстановка. И самият разпит се води от специалист-психолог. Това заяви пред News.bg Петя Димитрова, експерт в "Института по социални дейности и практики" в София във връзка с провеждането на разпити на деца в сини стаи. Именно тази организация е от пионерите във въвеждането и при пропагандирането на сините стаи.

Най-често "синята стая" се използва от органите по разследване и прокуратурата, когато децата са жертви или свидетели на престъпление, според разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В идеалния случай, ако едно дете е станало жертва или свидетел на насилие и/или престъпление, то се задейства т.нар. "Координационен механизъм при насилие" (чл. 36 г от Закона за закрила на детето). По време на тази първа среща всяка институция представя информацията по случая, с която разполага към момента и на база на тази информация се предприемат действия - важно е да се каже, че в този първи момент една от основните задачи е да се прецени какви са рисковете за детето - какво е здравното състояние и психосоциалната ситуация; готовността за участие в правни процедури и уязвимост/необходимост от щадящи/адаптирани практики за участие в съдебни производства; наличинето на риск от вторична виктимизация; наличие на риск от заплахи или отмъщение от страна на нарушителя или хората, свързани с него.

Специалистите, психолози, социални работници на ИСДП, които помагат за провеждане на разпита, са специално подготвени и ползват Протокол за разпит на дете, разработен от международен екип и прилаган повече от тридесет години в САЩ, повечето европейски страни, Израел, Мексико и пр.

Провеждането на разпита по тази методика намалява стреса на детето, повишава качеството на показанията, които то дава и също намалява необходимостта от нови разпити. Приключването на участие в правни процедури позволява по-успешно да започне работата по нормализиране на живота на детето чрез психо-социална работа и терапия, ако е необходимо. Родителите на детето, освен ако не са извършители на престъплението срещу него, придружават детето в целия процес.

Информацията, събрана по време на разпита би могла де се използва след това и за съдебна експертиза, както и за психо-социални цели.

От правосъдното министерство подчертават, че основната цел на разпитите в сини стаи, е изслушването на малолетни и непълнолетни да се провежда възможно на най-ранен етап от досъдебното производство, а броят на разпитите да бъде сведен до минимум. Така крачките, които едно дете извървява в следствените отдели или в съдебните коридори и зали се намалят - независимо дали то е само свидетел, дали е жертва или дори и извършител на престъпление.

Източник: интернет

В тази връзка експертът Петя Димитрова заяви, че все още няма изрична норма, която да ограничава броя на разпитите, няма и изискване самият разпит да се извършва по специализиран протокол, както и няма изисквания за специална подготовка на разпитващите. Въведени са само препоръки, които могат да бъдат задействани от магистрат или някоя от страните, като отново окончателното решение е на съдията.

Наблюденията на ИСДП са, че най-широката практика е инспектори от Детска педагогическа стая, да се "ползват" като педагози или психолози при разпит на дете, което е далеч от действителното гарантиране на правото на детето на адаптирани процедури.

Димитрова посочи още, че към момента законодателството позволява разпитът на дете, жертва на престъпление (в качеството му на свидетел на престъпление), да се случва по щадящ начин, но то е по решение на съда - преди това по решение на разследващия орган.

Как можем да гарантираме сигурност на децата?

Преди повече от 10 г. в Сандански имаше скандален случай на домашно сексуално насилие над 3-годишно дете, преди два месеца майка уби собствениците си деца

През 2008 г., когато член 140 на НПК е променен, специализираните помещения за разпитване бяха едва прохождаща практика в България. Вече не е така, но за съжаление при последната промяна на НПК във връзка с правата на жертвите на престъпления от 2017 г., отново разпитът на деца остава препоръчителен - той "може" да се проведе в специализирано помещение, но това не е записано като норма или задължение, допълни експертът.

Петя Димитрова изтъква и важността на "индивидуалната оценка" като инструмент, който следва да се въведе в българското законодателство. Той ще помогне на правосъдието по-добре да отговори на нуждите на жертвата, като едновременно гарантира по-качественото събиране на доказателствата.

На практика в момента има нов проект за изменение на НПК в тази насока, където има положителни промени, но те все още не са част от законодателството ни.

На въпрос какво трябва да се промени освен законодателството, за да има действително щадящо правосъдие за децата ни, специалистът подчерта, че отношението е най-важният компонент във всяка една работа.

"Ако едно дете се обърне към възрастен и сподели за престъпление, а възрастните не повярват или се отнесат с присмех, то никога няма да разберем истината и никога няма да имаме не просто "щадящо", а "човешко" правосъдие", отбеляза Димитрова.

Тя уточни, че някои престъпления са много трудни за разбиране от родителите, например т.нар sextorting - он-лайн изнудване, обикновено за продуциране на дигитален материал със сексуално съдържание. Трябва да сме наясно, че в една такава ситуация родителите също имат нужда от подкрепа, за да разберат и приемат действията на децата, за да могат да ги подкрепят след това.

Източник: БГНЕС

От Министерството на правосъдието ни информираха, че благодарение на финансовата помощ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, ведомството е изградило и оборудвало 12 помещения за щадящо изслушване на малолетни и непълнолетни по граждански и наказателни производства т.нар. "сини стаи" във Варна, Плевен, Козлодуй, Враца, Хасково, Смолян, Добрич, Разград, Силистра, Кърджали, Търговище и Ловеч.

По същия проект на Министерството на правосъдието в периода от 2015 г. до 2018 г. са обучени общо 112 съдии, прокурори, полицейски служители и социални работници от страната (съдебните райони на Варна, Плевен, Козлодуй, Враца, Хасково, Смолян, Добрич, Разград, Силистра, Кърджали, Търговище и Ловеч). Те са преминали през специализираните теоритични и практически модули по отношение правата на децата да бъдат изслушани, техники за изслушване, организацията на полицейските звена, специализирани в проблемите на децата, сътрудничеството между полицията и съдебната система и т.н.

12 от магистратите са преминали и през курс за обучители, така че да могат да предават на свои колеги наученото от лекторите от Международния институт за правата на детето. 18 медиатори от страната също са сред преминалите през квалификационната програма на проекта.

От правосъдното министерство посочват още, че обучените магистрати са част от специализираните съдебни състави за работа с деца, които са сформирането през октомври 2015 г. в петте пилотни съдилища по проекта в страната - окръжните съдилища във Варна и Пловдив и районните съдилища във Варна, Пловдив и Козлодуй.