Засилват контрола върху събирането на стара техника

nono

Машината за мераци на бившия цар by newswriter on 24/08/2009 8:15 AM Леа Коен Новинар Столичен ежеседмичник, който отдавна работи (безкористно!) по изпитаната схема "Да превърнем мераците на любимите ни политици в действителност" сътвори преди дни следната обявена на първа страница "новина": "Царят става съветник на Бойко, оставят му имотите срещу външнополитическите контакти". Предполага се, че развълнуваният от тази новина читател ще остане разтреперан пред щедрия бартер, който бившето величество и бивш министър председател Симеон Сакскобурготски се опитва да внуши чрез материала на първа страница, подготвен от подопечни негови р(у)портерки. Повече от десет години (та и повече) популярната преса разгласява слухове за невижданото международно влияние на бившия цар. Невидими с просто око, резултатите от него остават и до днес утопична фикция, тъй като самото влияние е чиста мистификация, изработена в същата политическа реторта, от която излезе като отровен газ и царското движение. Козът с кодово название „царски международен авторитет” бе представян като най- силната карта в царския хазарт, но по традиция и тя се оказа блъф. Рупорите на царя твърдяха, че след неговото политическо завръщане България щяла да стане Шан-з-Елизе на европейския и световен политически елит, Врана, своевременно върната на величеството – притегателен център от планетарен мащаб, а световните икономически центрове щели да насочат своите антени към новия балкански „тигър” с невидима корона на главата. Действителността се оказа доста по-различна и за жалост не само разочароваща, но и отегчителна за целия народ, повлечен да участва в гигантския мегаспектакъл на най-голямата политическа измама в новата българска история. "Елитът", който направи златна във всякакъв смисъл до страната ни пътека, се състоеше главно от членове на бившето царско семейство и техни приятели, които запушвайки гнусливо нос, подобно на техния прадядо Фердинанд, бързо бяха разбрали, че големи пари се правят от голяма простотия, а нито едното, нито другото липсваха в държавата, приписана им за отечество. Международните връзки на царя бяха чисто светски и си останаха такива. Учтиво канен в миналото на светски сватби, годежи и погребения в кръга на монархическия европейски клуб, но винаги с покани за „галерията”, както подобава на бивш цар на настояща република, той все пак успя да мине по няколко червени килими в новото си политическо качество, повеждайки след себе си и членовете на цялото си семейство (синове, дъщеря, снахи, зетьови и т.н.), за които дипломатическият протокол дотогава също предвиждаше най-скромно място. Екзотичното му ново политическо амплоа, необичайно за член на макар и бивша царска фамилия, бе еднократно отразено в рубриките „любопитно” на световните медии, след което те напълно забравиха за него. В качеството си на министър-председател, Сакскобурготски прекрачи официалните прагове на Страсбург и Брюксел и дори успя да си присвои успеха от присъединяването на България към НАТО и ЕС, за което години наред бяха работили други политици. Но бившият цар не осъществи нито една самостоятелна политическа инициатива и нито един политик не посети България заради него самия. Щедрото гостоприемство на държавни разноски доведе в България в замяна на това доста приятели на неговите синове, някои от които оставиха подозрителни следи в оспорвани от ЕК заради съмнения в корупция проекти (магистралата Тракия, детската болница и др.) Доведе (също на разноски на държавата) и куп случайни туристи с титли, включително целия клас от негови и на Мария Луиза съученици от Колежа в Кайро, които се дивяха на щедрото гостоприемство на особата, платено от джоба на българския данъкоплатец. Дали внезапното (само)предлагане на Симеон и откровено заявен бартер не крият неразкрити досега негови възможности? Дали по стар навик не крие в ръкава си някои скрити карти на външнополитическо влияние, които е запазил за „черни дни”? Обещаните в миналото от него все по-близки контакти с Великобритания (където били братовчедите му), с Германия (родно място на Кобурготите), с Испания (една от многобройните му родини) така и не се състояха нито в политически, нито в икономически смисъл. Първата и втората бяха едни от най-енергичните противници за приемане на България в ЕС, а в Испания българите са споменавани (за съжаление доста често) само във връзка с вилнеещите там банди от крадци на коли и фалшификатори на кредитни карти. Правителството на Симеон стана международно известно единствено с обвиненията в корупция. Пикатна добавка към тях беше широко раздуханият неотдавна в европейската преса скандал с неговия братовчед Виктор Емануил, обвинен във фалшификации, търговия с руски и източноевропейски проститутки и корупционни сделки, най-впечатляващата от които (според признание на самия италиански братовчед на Симеон) беше свързана с България и със самия Симеон. След този „принос” към българския имидж бившият цар засрамено май се скри в щедро върнатите от собственото му правителство дворци и гори, които яростно брани срещу посегателства. Е, този ли международен авторитет вестникът с неясни лобистки функции желае да пробута на Бойко Борисов? Специализирано в политически интриги, изданието предлага „в пакет” и доверената на Симеон Меглена Кунева, тиражирайки за пореден път плиткоумната лъжа за „застъпничество” на Барозу, който, ако се вярва на публикацията, нямало да може да си състави Комисията без нея. Попитан за коментар към тази откровена и съчинена на тъмно дезинформация, Бойко Борисов е отговорил: „Царят щеше да направи най-добрата услуга, ако беше излязъл от коалицията и тези кражби, които сега установяваме, не бяха станали. Ако тогава беше използвал външнополитическите си контакти да обясни какви крадци има в България…Той можеше да направи най-важното – да се спести една година кражби.” Макар и поместено далеч от заглавието и не на първа страница, това изявление на премиера дава ясен отговор за шансовете на поред