Интервю на егоревския епископ Марк, цитирано от Religiabg.com

Ваше Преосвещенство, обвиняват Мел Гибсън в редица неща заради филма "Страстите Христови". Преди всичко го обвиняват в антисемитизъм. Доколко, според Вас, това е оправдано?

Не смятам, че филмът е антисемитски и не забелязах у неговите автори желание по някакъв начин да настроят зрителите срещу евреите. Нещо повече, бих казал, че темата за еврейския народ е представена акуратно и дори някои евангелски изказвания са спестени, да не би зрителите някак си да се повлияят и да усетят антисемитски намек. Трябва да се знае, че, от една страна, филмът е художествено произведение, но, от друга, това не е обикновено произведение на изкуството, защото то се основава на Евангелието и затова е необходим различен подход.
По отношение на друг филм, където евреин – руски или френски – е изобразен, според някого, некоректно, тези обвинения могат да бъдат разбрани и приети. Но в дадения случай става дума за Свещената история.
Православната Църква учи, че Христос е претърпял страдания не защото са се случили едни или други събития, а защото това е било предопределено според плана за спасението на човешкия род. С други думи, събитията, станали преди повече от 2000 години в Йерусалим, това е само поводът, а не причината за Кръстната смърт на Спасителя. Затова когато човек с християнска култура, възпитан в евангелските принципи, гледа екранизацията на библейския сюжет, той не може да изпита отрицателни емоции към нито един народ, бил той римляни или юдеи. Според учението на Църквата, Христос бил разпънат не по волята на тези хора, а за изкупление на нашите грехове.

Второто стандартно обвинение на критиците се отнася до прекомерната, дори излишна жестокост във филма. Говорят дори за садизъм и за това, че Гибсън набляга на кървавите подробности.

Трябва да отчитаме, че филмът е създаден от хора на католическата традиция. Те са израснали в среда, където Христовите страдания се възприемат именно по такъв начин. Достатъчно е да обърнем поглед към картини на западни художници, за да се убедим в това. В руслото на тази традиция отдавна се създават театрални представления, в които Христос е представен именно по този начин. Знаем, че някои католически монаси достигат състояние, когато върху телата им се появяват стигмати. Ето тази, както ние я наричаме, прелест на плътта, прекомерното внимание и плътско страдание са израз на католическата традиция. И всеки, който гледа филма, трябва да има предвид това. Естествено, от православна гледна точка, това е минус за филма.
Но, от друга страна, този минус отчасти се превръща в плюс, когато стане дума за нашите съвременници-зрители на този филм. Защото нашите съвременници прекалено много са потънали в житейска суета, в процес на преживяване. Мнозина се опитват да се наслаждават на живота, лозунгът „вземай от живота всичко!” насочва човека по опасен път и той даже не се замисля за живота и смъртта, за бъдещето. За да бъдат извадени хората от такова състояние, им трябва силно средство.
Когато сърцето на човек спре, използват електрошок, за да възстановят дейността му. Ако човек е духовно мъртъв, му е необходимо вътрешно сътресение, духовен шок, за да се възроди. В този смисъл силните изобразителни средства и акцентът именно върху страданията на Христос могат да подействат шоково върху човека, да го разбудят, спрат и чрез това да се обърне към Бога.

Какво още в този филм може да накара православните да бъдат нащрек?

Говорейки за влиянието на католическия мистицизъм, имах предвид именно съсредоточаването върху страданията. В католическите трактовки разпятието е представено преди всичко като трагедия на човека, нежели като победа на Богочовека над смъртта. Това е главното, което може да стимулира човека. Като цяло авторите следват евангелския текст, затова не виждам основание за недоверие.

Във филма има няколко измислени сюжета, за които не се говори в Евангелието. Доколко това допълване е уместно?

Мел Гибсън е създал художествено произведение, което не е в пълна степен на думата екранизация на Евангелието, макар че следва евангелския текст почти буквално. В Евангелието е написано как е станало всичко, какви думи са били изречени, но не се говори за детайли и нюанси на едни или други сцени. Затова, безусловно, във филма е необходим елемент на авторска интерпретация.
От сюжетите, привнесени във филма, според мен, са по-малко оправдани епизодите от детството и младостта на Христос. По-убедително и естествено за мен е разшифровката на понятието истина в разговора с Пилат. Но и тук може да има различни мнения.

Останалата част от интервюто на адрес www.religiabg.com .